Кръжокът по астрономия към катедра Астрономия има дългогодишна история, започваща още в началото на миналия век. Негов основател, още като студент, е световноизвестният академик Кирил Попов, който е и първият доктор по астрономия в България. |
Форматът на кръжока през последната учебна година беше от две части – основни и допълнителни сбирки. Повечето от основните сбирки на кръжока се провеждат от 19:30 ч. във Физическия факултет с предварително определени тема и лектор. Акцентът на тези сбирки е българският принос в световната астрономия, а лектори са учени от катедрата и други астрономически институции от България и чужбина. Веднъж в месеца, като част от основните сбирки, кръжокът се провежда в Астрономическата обсерватория, Борисова градина, със свободна програма, включваща както разговори за актуални астрономически открития и събития, така и демонстрационни наблюдения при ясно небе. През изминалата учебна година, освен регулярните ежеседмични основни сбирки на кръжока по астрономия, катедра Астрономия организира и допълнителни сбирки с практическа и образователна насоченост. Цикълът от практически сбирки бе в рамките на 15 занятия в обсерваторията на СУ в Борисовата градина, които се проведоха в дните сряда, през седмица, от ноември до началото на юни 2018 г. Кръжочниците се запознаха с мащабите във Вселената, научиха се да използват звездни карти и решаваха задачи, свързани с космически пътувания. Получиха детайлна информация за Луната и фазите й, за планетите от Слънчевата система и техните спътници, за планетите-джуджета и за нашата звезда – Слънцето. Последваха лекции, посветени на звездите и звездната еволюция, звездните купове и формирането и класификацията на галактиките. Състоя се и сбирка, посветена на търсенето на екзопланети с благоприятни условия за живот, подобни на тези на Земята – методите за откриване и напредъка в тази област. Цикълът завърши с технически насочени лекции, свързани с конструирането на оптични системи, използвани при телескопите, и лекция, посветена на спектрите и спектроскопията, завършила с насоки как всеки може да си направи любителски спектрограф у дома. Кръжочниците имаха възможност да видят Юпитер и Галилеевите спътници, както и кратерите на Луната на живо – през „очите“ на 120 годишния телескоп в обсерваторията. |
Форматът на практическите сбирки на кръжока ще се запази и през новата учебна година. Очаквайте програмата за основните и допълнителните сбирки на кръжока по астрономия за учебната 2018/2019 г. в началото на месец октомври. Актуална информация може да намерите тук.