Астрономическите явления през 2026 г.

„Гид на любителя астроном“ съдържа информация за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления, като е отделено специално внимание на условията за тяхното наблюдение от България.

Книжката съдържа също няколко статии на различни теми от астрономията. Изданието е насочено към широкия кръг читатели, проявяващи интерес към тази област и може да бъде полезно за любителите астрономи, при планирането на техните наблюдения.

Използвани термини | Архив

ПО-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ АСТРОНОМИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ ПРЕЗ 2026 г.

Пенчо Маркишки

Начало на сезоните, перихелий и афелий на Земята

По-интересните астрономически явления в хронологичен ред

Фази на Луната и лунни явления

- - Лунни перигеи и апогеи
  - Окултации (закривания) на Плеядите от Луната

Етапи на полумрака

Полезни връзки

Гид на любителя астроном 2026

Моментите на астрономическите явления са дадени в българско официално време. Моментите на видимите от България явления са изчислени за Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с координати 42° 40′ 54.7″N и 23° 20′ 40.2″E (λ в часови единици 01^h 33^m 22.68^s).

НАЧАЛО НА СЕЗОНИТЕ, ПЕРИХЕЛИЙ И АФЕЛИЙ НА ЗЕМЯТА ПРЕЗ 2026 г.

Астрономическа пролет: 20 март в 16:46 ч. (пролетно равноденствие)

Астрономическо лято: 21 юни в 11:24 ч. (лятно слънцестоене, най-дългият ден в годината, траещ 15 часа и 20 минути за София)

Астрономическа есен: 23 септември в 03:05 ч. (есенно равноденствие)

Астрономическа зима: 21 декември в 22:50 ч. (зимно слънцестоене, най-късият ден в годината, траещ 09 часа и 03 минути за София)

Земята ще бъде в перихелий (в най-близката до Слънцето точка от своята орбита) на 3 януари в 19:15 ч. при разстояние Земя-Слънце 147 099 894 km. По време на своя перихелий Земята се движи най-бързо по орбитата си – със скорост 30.29 km/s.

Земята ще бъде в афелий (в най-отдалечената от Слънцето точка на своята орбита) на 6 юли в 20:30 ч. на разстояние 152 087 774 km от Слънцето. По време на афелия нашата планета се движи най-бавно по своята орбита – със скорост 29.29 km/s.

През 2026 г. лятно часово време (с 1 час напред) ще се въведе на 29 март (неделя) в 03:00 ч.

Връщането към зимно часово време ще стане на 25 октомври (неделя) в 04:00 ч.

Дните на астрономията за 2026 г. ще бъдат 25 април (събота) – пролетен и 19 септември (събота) – есенен.

ПО-ИНТЕРЕСНИТЕ АСТРОНОМИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ ПРЕЗ 2026 г. В ХРОНОЛОГИЧЕН РЕД

Повече подробности за изброените тук явления ще намерите в съответните раздели на книгата. Лунните фази и останалите лунни явления през годината са описани веднага след тази част.

Януари

3 януари около 23 ч. – максимум на метеорния поток Квадрантиди. Пълната Луна силно ще затруднява наблюденията.

6 януари в 18:36 ч. – Венера в горно съединение със Слънцето (не се наблюдава).

9 януари в 13:42 ч. – Марс в съединение със Слънцето (не се наблюдава).

10 януари в 10:42 ч. – Юпитер в противостояние (опозиция). Ще се наблюдава най-удобно около полунощ в нощите около тази дата.

21 януари в 17:49 ч. – Меркурий в горно съединение със Слънцето (не се наблюдава).

Февруари

17 февруари в 14:12 ч. – максимум на пръстеновидно слънчево затъмнение с 93% закрита площ на слънчевия диск. Ще бъде видимо от малък район в южната част на Индийския океан и от също малък крайбрежен район на Антарктида. Явлението няма да се наблюдава от България.

19 февруари в 19:41 ч. – Меркурий в максимална елонгация на 18.1° източно от Слънцето. Планетата ще се наблюдава удобно във вечерите около тази дата.

Последните вечери на февруари и първите на март – малък планетен парад над западния хоризонт след залез-слънце, формиран от Меркурий, Венера, Сатурн и Нептун. В същото време Юпитер и Уран ще са високо в небето – съответно в Близнаци и в Бик.

Март

3 март в 13:34 ч. – максимална фаза на пълно лунно затъмнение. Явлението няма да се наблюдава от България.

7 март в 13:02 ч. – Меркурий в долно съединение със Слънцето (не се наблюдава).

22 март в 13:19 ч. – Нептун в съединение със Слънцето (не се наблюдава).

25 март в 10:55 ч. – Сатурн в съединение със Слънцето (не се наблюдава).

Април

4 април в 01:34 ч. – Меркурий в максимална елонгация на 27.8° западно от Слънцето. На тази дата планетата ще изгрее само 51 минути преди изгрев-слънце и ще се наблюдава трудно в зората.

4 април след обяд – кометата C/2026 A1 (MAPS) ще бъде в перихелий. Тя е тип Kreutz sungrazer – ще премине само на около 121 000 km от слънчевата повърхност, поради което нейното ядро може да се разпадне. Поради близостта си до Слънцето кометата няма да може да се наблюдава, въпреки очакваната висока нейна яркост на тази дата.

19 април – кометата C/2025 R3 (PanSTARRS) ще бъде в перихелия си. На тази дата тя ще изгрее около 1 час и 50 минути преди изгрева на Слънцето. Ще се наблюдава трудно ниско на изток в съзвездието Риби. Очаквана яркост – около 6 mag.

Утрата на 20 и 21 април – Меркурий, Марс и Сатурн ще бъдат видимо близо ниско над източния хоризонт. Тяхното съединение ще е почти невъзможно за наблюдение поради напредналата зора.

22 април около 22:40 ч. – максимум на метеорния поток Лириди. Луната ще залезе на 23 април в 02:29 ч. с 37% осветен диск.

Май

Малък утринен планетен парад през месеца в съзвездията Риби и Кит, формиран от Марс, Сатурн и Нептун.

6 май около 09:15 ч. – максимум на метеорния поток Ета-Аквариди. Луната силно ще затруднява наблюденията през нощта срещу 6 май. На същата дата тя ще залезе в 08:58 ч. с 83% осветен диск.

14 май в 17:24 ч. – Меркурий в горно съединение със Слънцето (не се наблюдава).

22 май в 17:27 ч. – Уран в съединение със Слънцето (не се наблюдава).

Юни

7 юни около 17:00 ч. – максимум на метеорния поток Ариетиди. Наблюдава се за кратко рано сутрин до разсъмване. Луната ще затруднява наблюденията.

9 юни в 15 ч. – Венера на 1° 38′ северно от Юпитер. Двете ярки планети ще се наблюдават удобно във видима близост вечерта на тази дата над западния хоризонт. Меркурий ще бъде видим по-ниско.

15 юни в 23:00 ч. – Меркурий в максимална елонгация на 24.5° източно от Слънцето. Планетата ще се наблюдава удобно във вечерите около тази дата.

19 юни вечерта – Венера на фона на северната част на разсеяния звезден куп M44 – Ясли в съзвездието Рак. Явлението ще бъде достъпно с бинокъл.

22 юни около 04:00 ч. – максимум на метеорния поток Юнски Боотиди. Луната ще залезе в 01:15 ч. с 50% осветен диск и след това условията за наблюдение ще бъдат добри.

Юли

Последните часове на нощта срещу 4 юли – Уран на 10′ и 38″ североизточно от Марс в съзвездието Бик. Съединението ще настъпи по-късно през деня. Двете планети ще може да се наблюдава заедно с бинокъл или с малък телескоп.

13 юли в 04:26 ч. – Меркурий в долно съединение със Слънцето (не се наблюдава).

29 юли в 15:18 ч. – Юпитер в съединение със Слънцето (не се наблюдава).

31 юли около 16:30 ч. – максимуми на двата метеорни потока Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди. В нощите срещу 31 юли и срещу 1 август Луната ще бъде пълна и силно ще затруднява наблюденията.

Август

2 август в 11:07 ч. – Меркурий в максимална елонгация на 19.5° западно от Слънцето. Планетата ще се наблюдава удобно в утрата около тази дата.

12 август в 20:46 ч. – максимална фаза на пълно слънчево затъмнение, видимо от Арктика, Гренландия, Испания и Балеарските о-ви. От Северозападна България ще се наблюдава началото на явлението – като частично слънчево затъмнение с малка фаза, съвсем за кратко – малко преди залеза на Слънцето.

Краят на нощта на 12 срещу 13 август – максимум на метеорния поток Персеиди. Луната ще бъде в новолуние. Отличи условия за наблюдение.

15 август в 09:32 ч. – Венера в максимална елонгация – на 45.9° източно от Слънцето. Във вечерите около тази дата ярката планета ще се наблюдава най-удобно като Вечерница. Ще залязва около 1 час и 35 минути след залеза на Слънцето.

15 август в 12 ч. – Меркурий на 34′ северно от Юпитер. На същата дата двете планети ще се наблюдават трудно сутрин в зората. При изгрева си около 05:30 ч. Меркурий и Юпитер ще бъдат на отстояние 48′.

27 август в 20:04 ч. – Меркурий в горно съединение със Слънцето (не се наблюдава).

28 август в 07:13 ч. – максимална фаза на частично лунно затъмнение. От България ще се наблюдава началото на явлението, до залеза на Луната в 06:51 ч. Затъмнението от полусянката на Земята ще започне в 04:23 ч., а затъмнението от сянката – в 05:33 ч.

Септември

26 септември в 04:36 ч. – Нептун в противостояние (опозиция). Ще се наблюдава най-удобно в полунощ през нощите около тази дата.

Октомври

4 октомври в 15:29 ч. – Сатурн в противостояние (опозиция). Ще се наблюдава най-удобно около полунощ в нощите към края на септември и в началото на октомври.

9 октомври около 04 ч. – максимум на метеорния поток Дракониди. Луната няма да затруднява наблюденията.

11 и 12 октомври от около 01:30 ч. до разсъмване – Марс на фона на звездния куп M44 – Ясли в съзвездието Рак. Явлението ще може да се наблюдава удобно с бинокъл.

12 октомври в 13:03 ч. – Меркурий в максимална елонгация на 25.2° източно от Слънцето. На тази дата планетата ще залезе само 46 минути след залез-слънце и ще се наблюдава много трудно в полумрака.

21 октомври около 21:30 ч. – максимум на метеорния поток Ориониди. Потокът може да се наблюдава след изгрева на неговия радиант в съзвездието Орион около 22:50 ч. В нощта на 21 срещу 22 октомври Луната ще залезе в 03:23 ч. с 81% осветен диск и дотогава силно ще затруднява наблюденията.

24 октомври в 06:44 ч. – Венера в долно съединение със Слънцето (не се наблюдава).

Ноември

4 ноември в 16:24 ч. – Меркурий в долно съединение със Слънцето (не се наблюдава).

5 ноември около 21 ч. – максимум на метеорния поток Южни Тауриди. Добри условия за наблюдение.

12 ноември около 20 ч. – максимум на метеорния поток Северни Тауриди. Добри условия за наблюдение.

15 ноември в 04 ч. – Марс на 1° 15′ северно от Юпитер. Планетите ще изгреят около 23:45 ч. и ще останат видими до края на нощта.

18 ноември около 01:45 ч. – максимум на метеорния поток Леониди. Потокът може да се наблюдава след изгрева на неговия радиант в съзвездието Лъв около 23:30 ч. В нощта на 17 срещу 18 ноември Луната ще залезе в 00:06 ч. с 63% осветен диск, след което условията за наблюдения ще бъдат добри.

21 ноември в 01:31 ч. – Меркурий в максимална елонгация на 19.6° западно от Слънцето. Планетата ще се наблюдава удобно в утрата около тази дата.

26 ноември в 00:41 ч. – Уран в противостояние (опозиция). Ще се наблюдава най-удобно около полунощ в нощите около тази дата.

Декември

14 декември около 16 ч. – максимум на метеорния поток Геминиди. На 14 декември Луната ще залезе в 21:55 ч. с 27% осветен диск, след което условията за наблюдение ще бъдат добри.

23 декември около 00 ч. – максимум на метеорният поток Урсиди. В нощта на 22 срещу 23 декември Луната ще бъде пълна и силно ще затруднява наблюденията.

ФАЗИ НА ЛУНАТА И ЛУННИ ЯВЛЕНИЯ

Таблица 1. Лунни фази за 2026 г.

Отбелязаните с червен шрифт в таблици 1 и 2 новолуние на 16 май в 23:01 ч. и лунен перигей на 17 май в 16:49 ч. ще бъдат близки във времето – с разлика 17 часа и 48 минути. При близки във времето новолуние (или пълнолуние) и перигей, имаме явление наричано „супер Луна“ или суперлуние (вижте поясненията по-долу). При новолуние обаче Луната не може да се наблюдава.

Същото се отнася и за новолунието на 15 юни в 05:54 ч. и лунният перигей на същата дата в 02:19 ч. – с разлика между двете събития 3 часа и 35 минути.

За разлика от горните две суперлуния, ще можем удобно да наблюдаваме суперлуние при пълнолуние в нощта на 23 срещу 24 декември. Пълнолунието на 24 декември в 03:28 ч. ще предхожда със 7 часа и 3 минути лунния перигей на същата дата в 10:31 ч.

Пълнолунието на 31 май в 11:45 ч. ще бъде второ за месец май. Когато има второ пълнолуние в рамките на един календарен месец, е прието то да се нарича „синя Луна“. Това название обаче няма нищо общо с видимия цвят на Луната.

Освен „синя Луна“, пълнолунието на 31 май ще бъде също и „микро Луна“ (микролуние), тъй като ще настъпи сравнително близо до момента на лунния апогей на 1 юни в 07:34 ч. (отбелязан със зелен шрифт в табл. 2). Разликата между двете събития ще бъде 19 часа и 49 минути.

Също „микро Луна“ ще бъде и пълнолунието на 30 юни в 02:56 ч., макар, че то ще настъпи доста след апогея на 28 юни в 10:12 ч. Двете събития ще последват през интервал от 40 часа и 44 минути.

Повече подробности за споменатите тук лунни явления ще намерите в раздел „Използвани термини“.

Лунни перигеи и апогеи

Таблица 2. Перигеи и апогеи на Луната за 2026 г.

Окултации (закривания) на Плеядите от Луната

През 2026 г. от България ще могат да се наблюдават няколко закривания (окултации) на звездния куп Плеяди от Луната. В таблица 3 са дадени всички окултации на Плеядите през годината, изчислени за нашите географски ширини, като обаче някои от тях ще се случат при Луна в новолуние или при Луна под хоризонта. Тези окултации, които реално ще могат да се наблюдават от нашата страна, са описани по-подробно.

В „Гид на любителя астроном“ за 2024 и 2025 г. публикувахме двете части на статията „Максималните луностоения“, в която обяснихме подробно причините за настъпването на тези явления и каква е тяхната периодичност.

Таблица 3. Окултации на звездния куп Плеяди от Луната през 2026 г.