Две от трите практики, заложени в обучението на студентите към магистърската програма „Астрономия и популяризация на астрономията“, се провеждат през пролетта в НАО Рожен, Планетариум Смолян и в археоастрономически скални светилища в Родопите.
В периода 17 – 21 май 2019 г., за трета поредна година, премина успешно практиката по „Астрономически наблюдения“ на първокурсниците от третия випуск към магистърската програма по „Астрономия и популяризация на астрономията“. Лекционните занятия се проведоха в Пампорово, а в ясните вечерни часове в НАО Рожен, с помощта на преносима наблюдателна техника и с 50/70 см Шмид телескоп, студентите имаха възможност да наблюдават и заснемат интересни астрономически обекти по небето. На 20 май от 16:30 ч. обучаващите се гостуваха в Планетариум Смолян и част от студентите изнесоха кратки публични лекции пред ученици, граждани и гости на планетариума. Събитието се състоя при засилен интерес и следната програма:
- Метеорни потоци – Гроздан Грозев
- Най-интересните обекти в границите на съзвездието „Касиопея“ – Валентина Александрова
- Луната – Венцислав Петров
- Намиране на центъра на Млечния път – Йордана Гогозова
- Далечните светове на екзопланетите – Цветомира Бекриева
- SETI – Сами ли сме? – Петър Ефтимов
Между 23 и 26 май 2019 г. за втори път се състоя иновативния за България курс по „Археоастрономия“, част от програмата на последния семестър от обучението на магистрите по „Астрономия и популяризация на астрономията“. При първоначалната реализация на курса през 2018 г. занятията бяха проведени в района на скално-изсечения паметник „Белинташ“. През 2019 г. лекторът доц. Алексей Стоев избра теоретичните и практическите полеви занятия да се състоят в гр. Кърджали, скално-изсечени паметници „Татул”, „Харман Кая”, „Тангардък Кая” (пещера Утробата). Също така бяха посетени скалния град Перперикон, Регионален исторически музей в град Кърджали и Етнографския музей в Пловдив, където бе обърнато внимание на българските дървени календари – рабоши. Част от обучението бе археометрично заснемане на видимата теренна част на мегалитни и скално-изсечени паметници, проективни системи за наблюдения на слънчеви кулминации, точно измерване на ориентации, картировка и изготвяне на хоризонтални и вертикални планове на обекта, описание на основните релефни форми и привързването им към цялостната археоастрономическа концепция за обекта.
