Лятната школа по науките за Космоса и Земята носи името на основоположника на съвременната астрономия и астрофизика в България – проф. Марин Бъчеваров. Той е инициатор на първата астрономическа обсерватория в България – Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Кл. Охридски“, намираща се в парк „Борисова градина“ в София. С неговото име е свързано и професионалното начало на още две направления в науката в нашата страна – метеорологията и геофизиката.
Роден е в Горна Оряховица през 1859 г. През 1884 г. завършва астрономия в Московския университет със стипендия от българското правителство. Преподава няколко години в различни училища в България и на 15 февруари 1892 г. е назначен за извънреден преподавател във Висшето училище (сега СУ „Св. Кл. Охридски“), където започва да преподава астрономия. По-късно през същата година е назначен за редовен преподавател, а през 1893 г. става първият професор по астрономия в България. През 1894 г. основава катедра Астрономия, а през 1897 г. са завършени първите две сгради на Астрономическата обсерватория на Висшето училище. През същата година е доставен и монтиран 6-инчов (15.2 см) рефрактор в големия купол – първият съвременен телескоп в България, работещ и до днес. Още от края на 19 век в обсерваторията се извършват и метеорологични, и магнитни измервания. Сградите й са първите построени за нуждите на Университета и обсерваторията е първата научна инфраструктура в България.
До смъртта си през 1926 г. проф. Бъчеваров развива образованието по астрономия и астрофизика в Университета, обсерваторията и катедра Астрономия. Първите астрономически изследвания, реализирани в България са свързани с неговото име. Освен това активно популяризира науката пред обществото чрез научно-популярни публикации, събития и кръжок/клуб по астрономия в обсерваторията (иницииран от неговия студент Кирил Попов, по-късно асистент в катедрата, академик и най-успешният български математик), активен и до днес.
Бъчеваров е основател и на първата метеорологична станция в София, с което поставя началото на метеорологичната служба в България на 1. II. 1887 г. Освен това е и автор на първата публикация по климатология в България. Пет пъти е избиран за декан на Физико-математическия факултет и два пъти е ректор на Висшето училище.