„Гид на любителя астроном“ съдържа информация за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления, като е отделено специално внимание на условията за тяхното наблюдение от България.

Книжката съдържа също няколко авторски статии на различни теми от астрономията. Изданието е насочено към широкия кръг читатели, проявяващи интерес към тази област и може да бъде полезно за любителите астрономи, при планирането на техните наблюдения. 

Използвани термини | Архив

ПО-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ АСТРОНОМИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ ПРЕЗ 2024 г.

Пенчо Маркишки

Начало на сезоните, перихелий и афелий на Земята

Фази на Луната и лунни явления

Етапи на полумрака

Слънчеви и лунни затъмнения

Видимост на планетите от Слънчевата система

По-ярки комети

По-активни метеорни потоци

Очаквано избухване на T Corona Borealis

Полезни връзки

„Гид на любителя астроном 2024“

(PDF, 6.1 MB)

Моментите на астрономическите явления са дадени в българско официално време. Изключения са малко на брой случаи, в които са посочени моменти по UTC, като това е изрично указано. Моментите на видимите от България явления са изчислени за Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с координати 42° 40′ 54.7″N и 23° 20′ 40.2″E (λ в часови единици 01h 33m 22.68s).

НАЧАЛО НА СЕЗОНИТЕ ПРЕЗ 2024, ПЕРИХЕЛИЙ И АФЕЛИЙ НА ЗЕМЯТА

Астрономическа пролет: 20 март в 05:06 ч. (пролетно равноденствие)

Астрономическо лято: 20 юни в 23:50 ч. (лятно слънцестоене, най-дългият ден в годината, траещ 15 часа и 20 минути за София)

Астрономическа есен: 22 септември в 15:43 ч. (есенно равноденствие)

Астрономическа зима: 21 декември в 11:20 ч. (зимно слънцестоене, най-късият ден в годината, траещ 09 часа и 03 минути за София)

2024 г. е високосна.

Земята ще бъде в перихелий (в най-близката до Слънцето точка от своята орбита) на 3 януари в 02:38 ч., при разстояние Земя-Слънце 147 100 632 km. По време на своя перихелий Земята се движи най-бързо по орбитата си – със скорост 30.29 km/s.

Земята ще бъде в афелий (в най-отдалечената от Слънцето точка на своята орбита) на 5 юли в 08:06 ч., при разстояние до Слънцето 152 099 968 km. По време на своя афелий нашата планета се движи най-бавно по орбитата си – със скорост 29.29 km/s.

През 2024 г. лятно часово време (с 1 час напред) ще се въведе на 31 март (неделя) в 03:00 ч.

Връщането към зимно часово време ще стане на 27 октомври (неделя) в 04:00 ч.

Дните на астрономията за 2024 г. ще бъдат 18 май – пролетен и 12 октомври – есенен.

ФАЗИ НА ЛУНАТА И ЛУННИ ЯВЛЕНИЯ

Таблица 1. Лунни фази за 2024 г.

Отбелязаните с червен шрифт в таблици 1 и 2 новолуние на 10 февруари в 00:59 ч. и лунен перигей на същата дата в 20:51 ч. са сравнително близки във времето – с разлика 19 часа и 52 минути. При близки във времето новолуние или пълнолуние с перигей, говорим за явлението суперлуние (супер Луна), въпреки че при новолуние Луната не може да се наблюдава.

Също суперлуние при новолуние ще имаме на 10 март, тъй като лунният перигей в 09:07 ч ще предхожда само с 1 час и 53 минути новолунието в 11:00 ч. на същата дата.

Суперлуние при пълнолуние ще можем да наблюдаваме в последните часове на нощта на 17 срещу 18 септември (тогава ще има и частично лунно затъмнение), тъй като пълнолунието в 05:34 ч. ще предхожда с 10 часа и 54 минути перигея в 16:28 ч. на същата дата.

Новолунието на 2 октомври в 21:49 ч., отбелязано в зелен шрифт, ще предхожда само с 52 минути апогея на Луната на същата дата в 22:41 ч., което явление се нарича микролуние (микро Луна). Но тъй като явлението настъпва при новолуние, то няма да може да се наблюдава.

На 17 октомври лунният перигей в 03:47 ч. ще предхожда с 10 часа и 39 минути пълнолунието на същата дата в 14:26 ч. – отново супер Луна. Месец декември ще бъде с две новолуния – на дати 1 и 31, което от няколко години се обявява по някои медии като „черна Луна“.

Повече за явленията „супер Луна“, „микро Луна“ и „черна Луна“ вижте в раздел „Използвани термини“.

Лунни перигеи и апогеи

Таблица 2. Перигеи и апогеи на Луната за 2024 г.

ЕТАПИ НА ПОЛУМРАКА

Таблица 3. Продължителност на етапите на полумрака през годината за географската ширина на София

Повече подробности за етапите на полумрака сутрин преди изгрев слънце, респ. вечер след залеза, ще намерите в раздел „Използвани термини“.

СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ

През 2024 г. ще се случат общо четири затъмнения. Две от тях ще бъдат слънчеви – пълно на 8 април и пръстеновидно на 2 октомври. Останалите две ще са лунни – от полусянката на Земята на 25 март и частично с малка фаза на 18 септември. От България ще може да се наблюдава второто лунно затъмнение.

Някои важни понятия, описващи затъмненията, като максимална фаза (magnitude), закрита площ (obscuration) и гама (gamma) са обяснени в раздел „Използвани термини“.

1. Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 25 март

Началото на затъмнението ще се наблюдава от Централна Европа и Централна Африка. Цялото затъмнение ще може да се проследи от Западна Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, о-в Гренландия, Северна и Южна Америка, Тихия океан, части от Арктика и Антарктика. Краят на затъмнението ще се наблюдава от Централна Австралия, Япония и източна Азия. От България затъмнението няма да може да се наблюдава.

По време на явлението Луната ще бъде в съзвездието Дева, а Слънцето – в Риби. Максималната фаза ще настъпи 1.6 дни след лунния апогей. Това затъмнение е № 64 от саросна серия 113, която съдържа 71 лунни затъмнения, случващи се при низходящия възел на лунната орбита.

Момент на геоцентричната опозиция на Луната по еклиптична дължина: 25 март в 09:00:17 ч.

Ъгловият радиус на Слънцето по време на затъмнението ще бъде 16′ 02″, а на Луната 14′ 44″.

Характерни моменти от явлението

Начало на затъмнението от полусянката (контакт P1): 06:53:07 ч. (но за София Луната ще залезе в 06:28 ч.)

Максимална фаза: 09:12:49 ч.  (при гама 1.061)

Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 11:32:59 ч.

Продължителност на затъмнението: 4 часа, 39 минути и 51 секунди.

Магнитуд на затъмнението от полусянката: 0.958 (т.е. Луната ще навлезе в земната полусянка с почти целия си диаметър.

Преминаването на Луната през земната полусянка на 25 март. Моментите P1 и P4 са на първия и на последния контакт на Луната с полусянката (penumbra). Затъмнението ще се случи преди преминаването на Луната през низходящия възел на нейната орбита.

Данни за затъмнението от EclipseWise.com на Fred Espenak

2. Пълно слънчево затъмнение на 8 април

Затъмнението ще бъде видимо като частично слънчево от източната част на Тихия океан, Централна и Северна Америка, северната част на Атлантическия океан и о-в Гренландия. Ивицата на пълното затъмнение ще започне в централната част на Тихия океан, ще премине през Мексико, през централната и североизточната част на САЩ (през щатите Тексас, Арканзас, Мисури, Илинойс, Индиана, Охайо, Ню Йорк, Върмонт и Мейн), след което ще продължи през Източна Канада (провинция Ню Брънзуик) и ще завърши в северната част на Атлантика. От България явлението няма да бъде видимо.

По време на затъмнението Слънцето и Луната ще бъдат в съзвездието Риби. Максималната фаза ще настъпи 1 ден след лунния перигей. Това затъмнение е № 30 от саросна серия 139, която съдържа 71 слънчеви затъмнения, случващи се при възходящия възел на лунната орбита.

Момент на геоцентричното съединение на Луната по еклиптична дължина: 8 април в 21:20:49 ч.

Ъгловият радиус на Слънцето по време на затъмнението ще бъде 15′ 58″, а на Луната 16′ 36″.

Характерни моменти от явлението

Първи контакт на полусянката на Луната със Земята (начало на частичните фази в Тихия океан): 18:42:12 ч.

Начало на пълното затъмнение: 19:38:49 ч. (в Тихия океан)

Максимална фаза на пълното затъмнение: 21:17:18 ч. (в Мексико, при гама 0.3431)

Край на пълното затъмнение: 22:55:34 ч. (в Атлантическия океан)

Последен контакт на полусянката на Луната със Земята (край на частичните фази в Атлантическия океан): 23:52:19 ч.

Най-продължителна пълна фаза ще се наблюдава около 18:20 UTC от място с географски координати 25° 55′ 48″N и 103° 31′ 06″W – на около 40 km северно от гр. Гомес Паласио, щата Дуранго, Мексико. Там пътят на лунната сянка ще бъде широк 197 km, а пълната фаза ще трае 4 минути и 28.2 секунди.

Данни за затъмнението от EclipseWise.com на Fred Espenak

3. Частично лунно затъмнение на 18 септември

Началото на затъмнението ще бъде видимо от Западна Азия и западната част на Индийския океан. Цялото явление ще може да се проследи от Централна и Западна Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, о-в Гренландия, източната и централната част на Северна Америка, Южна Америка, част от Арктика и част от Антарктика. Краят на затъмнението ще се вижда от западните части на Северна Америка и източната част на Тихия океан. От България ще се наблюдава по-голямата част от явлението – до залеза на Луната в 07:17 ч. за София, т.е. до около 31 минути преди края на затъмнението от полусянката.

По време на явлението Луната ще бъде в североизточната част на съзвездието Водолей – до границата му с Риби, а Слънцето – в западната част на Дева. Максималната фаза ще настъпи 0.4 дни преди лунния перигей. Това затъмнение е № 52 от саросна серия 118, която съдържа 73 лунни затъмнения, случващи се при възходящия възел на лунната орбита.

Момент на геоцентричната опозиция на Луната по еклиптична дължина: 18 септември в 05:34:26 ч.

Ъгловият радиус на Слънцето по време на затъмнението ще бъде 15′ 55″, а на Луната – 16′ 43″.

Характерни моменти от явлението

Начало на затъмнението от полусянката на Земята (контакт P1): 03:40:58 ч.

Начало на затъмнението от сянката на Земята (контакт U1): 05:12:42 ч.

Максимална фаза: 05:44:14 ч. (при гама – 0.979)

Край на затъмнението от сянката (контакт U4): 06:16:22 ч.

Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 07:47:54 ч.

Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 4 часа, 6 минути и 56 секунди.

Продължителност на затъмнението от сянката на Земята: 1 час, 3 минути и 40 секунди.

Магнитуд на затъмнението от полусянката: 1.0392

Магнитуд на затъмнението от сянката: 0.0869 (т.е. лунния диск ще навлезе в земната сянка с около 0.09 свои диаметъра).

Преминаването на Луната през земната полусянка и сянка на 18 септември. Моментите P1 и P4 са на първия и на последния контакт на Луната с полусянката (penumbra). Моментите U1 и U4 са на първия и на последния контакт на Луната със сянката (umbra). Затъмнението ще се случи преди преминаването на Луната през възходящия възел на нейната орбита.

Условия за наблюдение от България

В началото на затъмнението от земната полусянка в 03:41 ч. (контакт P1 в горната фигура) Луната ще бъде над хоризонта в посока югозапад-запад, на височина 33° за София и 30° за Варна. Тогава все още няма да се забелязва разлика от обичайния вид на пълната Луна. Яркостта на горната дясна част на лунния диск ще започне да спада по-осезаемо с наближаването на първия контакт със земната сянка (U1) в 05:13 ч. Тогава за наблюдател от София Луната ще бъде на височина 20°, а за Варна – на 17°.

Затъмнението от сянката ще завърши в 06:16 ч. (контакт U4), а Луната ще залезе в 06:58 ч. за Варна и в 07:17 ч. за София. Това означава, че ще можем да проследим до край тази най-интересна част от явлението, макар че краят на затъмнението от сянката ще се наблюдава във вече настъпилия сутрешен полумрак. На 18 септември Слънцето ще изгрее в 06:51 ч. за Варна и в 07:10 ч. за София.

Компютърна симулация на частично затъмненият лунен диск (в дясната му част) на 18 септември, по време на максималната фаза на затъмнението в 05:44 ч. Тогава Луната ще бъде почти на границата между съзвездията Водолей и Риби, на височина 15° над западния хоризонт за наблюдател от София и на 11.5° за Варна.

Данни за затъмнението от EclipseWise.com на Fred Espenak

4. Пръстеновидно слънчево затъмнение на 2 октомври

Затъмнението ще бъде видимо като частично от централната и южната част на Тихия океан, от южната част на Южна Америка и от югозападната част на Атлантика. Пръстеновидното затъмнение ще започне в централната част на Тихия океан, ще прекоси Южно Чили и Южна Аржентина, и ще завърши в югозападната част на Атлантика. От България явлението няма да се наблюдава.

По време на затъмнението Слънцето и Луната ще бъдат в съзвездието Дева. Максималната фаза ще настъпи точно когато Луната е в апогей. Това затъмнение е № 17 от саросна серия 144, която съдържа общо 70 слънчеви затъмнения, случващи се при низходящия възел на лунната орбита.

Пръстеновидни слънчеви затъмнения се случват, когато Луната е по-далеч от наблюдателя – около апогея на своята орбита. Тогава тя е с по-малък видим диаметър и по време на пълната фаза не успява да закрие изцяло Слънцето. Затова периферията на слънчевия диск остава видима като ярък пръстен около Луната.

Момент на геоцентричното съединение на Луната по еклиптична дължина: 2 октомври в 21:49:15 ч.

Ъгловият радиус на Слънцето по време на затъмнението ще бъде 15′ 59″, а на Луната 14′ 42″.

Характерни моменти от явлението

Първи контакт на полусянката на Луната със Земята (начало на частичните фази в Тихия океан): 18:42:56 ч.

Начало на пръстеновидното затъмнение: 19:50:34 ч. (в Тихия океан)

Максимална фаза: 21:45:02 ч. (също в Тихия океан, при гама -0.3509)

Край на пръстеновидното затъмнение: 23:39:15 ч. (в югозападната част на Атлантика)

Последен контакт на полусянката на Луната със Земята (край на частичните фази, също в югозападната част на Атлантика): 00:46:58 ч. на 3 октомври

Магнитуд на затъмнението: 0.9326 (т.е. в момента на максималната фаза Луната ще е закрила около 0.93 диаметъра на слънчевия диск). При максималната фаза ще бъдат закрити 87% от площта на слънчевия диск, а останалите 13% ще са видими като ярък пръстен около лунния диск. Такова закриване ще се наблюдава с най-голяма продължителност около 18:53 UTC, от място с географски координати 23° 57′ 50″S и 112° 56′ 20″W – в Тихия океан, на около 500 km северозападно от Великденския остров. Там пътят, от който ще се наблюдава пръстеновидното затъмнение, ще бъде широк 264.4 km, а самото пръстеновидно затъмнение ще трае 7 минути и 26 секунди.

Данни за затъмнението от EclipseWise.com на Fred Espenak

ВИДИМОСТ НА ПЛАНЕТИТЕ ОТ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

Първо нека да напомним, че планетите от Меркурий до Сатурн включително могат да се наблюдават с невъоръжено око, във вид на ярки звездоподобни обекти, поради което са познати още от древността. Телескопът ще ни покаже повече детайли от техните повърхности или от атмосферите на газовите планети, като освен това ще ни позволи да видим техните спътници. Например за да различим пръстена на Сатурн ни е нужно увеличение от поне 30 пъти. Спътниците на Юпитер и фазите на Венера се виждат дори с бинокъл, увеличаваш 10 или повече пъти. Ивиците на облачните системи в атмосферата на Юпитер са видими при увеличение 60 и повече пъти. За да наблюдаваме детайли по повърхността на Марс или фазите на Меркурий обаче, ще ни е нужно увеличение от над 300 пъти.

Някои термини използвани при описанието на планетните конфигурации са обяснени в секцията „Използвани термини“.

Меркурий

За първата планета в Слънчевата система трябва винаги да помним, че като най-близка до Слънцето, тя се наблюдава само в определени периоди и за кратко. Можем да я видим вечер след залез-слънце – на запад, или рано сутрин преди изгрева – на изток. Най-удобните моменти за това са около датите, когато Меркурий се намира на най-голямо ъглово отстояние от Слънцето – в т. нар. максимални източни и западни елонгации (вижте поясненията в „Планетни конфигурации“).

През 2024 г. най-удобните моменти за наблюдение на Меркурий ще бъдат в утрата около 12 януари, 5 септември и 25 декември, както и във вечерите около 25 март (таблица 4). Например на 25 март вечерта Меркурий ще залезе 1 час и 40 минути след залеза на Слънцето, което ще позволи да го видим по-удобно над западния хоризонт, на фона на вече достатъчно тъмно небе. В горепосочените четири удобни периода, освен че Меркурий е близо до максимална елонгация, еклиптиката се издига по-стръмно спрямо хоризонта, което е другата причина за по-дългите интервали време между залезите (респ. изгревите) на Слънцето и на планетата.

Меркурий ще бъде в долно съединение (в най-близката до нас точка от неговата орбита) на 12 април, 19 август и 6 декември. Планетата ще бъде в горно съединение (т.е. в най-отдалечената от нас точка на нейната орбита) на 28 февруари, 14 юни и 1 октомври. Вътрешните планети Меркурий и Венера не могат да се наблюдават около датите на своите горни и долни съединения, тъй като тогава те се губят в сиянието около Слънцето.

Орбиталният период на Меркурий е 87.97 дни, а синодичният му период е 115.88 дни.

Таблица 4. Максимални елонгации на Меркурий през годината

Венера

След максималната си елонгация на 23 октомври 2023 г., когато ярката планета бе на 46.4° западно от Слънцето, през януари и февруари 2024 г. тя все още ще се наблюдава рано сутрин като Зорница, високо над югоизточния хоризонт. В първите утра на януари Венера ще изгрява около 2 часа и 55 минути  преди изгрев-слънце. Ще се наблюдава в съзвездието Скорпион, с висока яркост – около –4.1 mag и с ъглов диаметър 14.1″. В началото на март тя ще изгрява около 55 минути преди Слънцето, в съзвездието Козирог. Нейният изгрев ще продължи да закъснява сутрин преди слънчевия, поради което ще започнем да я откриваме все по-трудно в утринната зора. На 1 април Венера ще изгрее само половин час преди Слънцето, във вече светлото небе по време на гражданския полумрак. На 4 юни планетата ще бъде в горно съединение, т.е. в най-отдалечената от нас точка на своята орбита (оттатък Слънцето). Тогава Венера не може да се наблюдава.

Около средата на юли ще можем да видим планетата отново, но вече като Вечерница – ниско на запад-северозапад, около половин час след залез-слънце. В края на лятото и през есента условията за наблюдение на Венера бавно ще се подобряват. Макар че планетата ще се отдалечава видимо бързо от Слънцето, нейните залези ще закъсняват бавно след слънчевите, тъй като през есенните вечери еклиптиката сключва малък ъгъл спрямо хоризонта. В началото на октомври ярката планета ще залязва около 1 час и 10 минути след залез-слънце. В началото на декември този интервал ще бъде вече 3 часа. Така с наближаването на края на годината, Венера ще се наблюдава все по-удобно и по-високо вечер над югозападния хоризонт.

Интересно е, че през 2024 г. Венера няма да достигне максимална елонгация нито веднъж. Такава ще настъпи едва на 10 януари 2025 г. в 07:02 ч., когато планетата ще бъде на 47.2° източно от Слънцето.

Орбиталният период на Венера е 224.7 дни (0.6152 земни години), а синодичният ѝ период е 583.92 дни.

Марс

В началото на 2024 г. той ще се наблюдава много трудно – ще изгрява около 50 минути преди изгрева на Слънцето, в съзвездието Стрелец. Условията за неговото наблюдение ще се подобряват много бавно – неговите изгреви ще подраняват преди слънчевите и в началото на февруари Червената планета ще изгрява около 1 час преди Слънцето. По същото време в същия район от небето ще бъдат видими Меркурий и Венера – ще бъде в ход малък парад на планетите, към който на 7 и 8 февруари рано сутринта ще се присъедини и тънкият сърп на Луната. Подобна картина ще се наблюдава и на 8 март, когато рано сутринта ниско над югоизточния хоризонт Венера, Марс и изтъняващия лунен сърп ще бъдат видимо близки.

В началото на юни Марс ще се вижда все така в утринна видимост – ще изгрява около 2 часа и 8 минути преди Слънцето. Тогава той ще бъде вече в съзвездието Риби, с яркост 1.1 mag и с ъглов диаметър 5″.

В нощта на 20 срещу 21 юли Марс ще бъде на 4° 50′ южно от разсеяния звезден куп M45 – Плеяди в съзвездието Бик. В същата нощ на около 13° източно от Плеядите ще бъде видим Юпитер.

В нощите на 4, 5 и 6 декември Марс ще се наблюдава видимо близо до разсеяния звезден куп M44 – „Ясли“ в съзвездието Рак. В 00 ч. на 5 декември планетата ще бъде на ъглово отстояние 2.1° от центъра на купа, в посока север-северозапад от него. Тогава Марс ще бъде с яркост –0.6 mag и с ъглов диаметър 12.0″.

През цялата 2024 г. Марс няма да достигне опозиция (противостояние на Слънцето). Такава ще настъпи едва на 16 януари 2025 г. в 04:39 ч.

Орбиталният период на Марс е 686.96 дни (1.88 земни години), а синодичният – 779.96 дни.

Юпитер

В началото на 2024 г. газовият гигант ще бъде в съзвездието Овен. Ще се наблюдава удобно веднага след свечеряване, като ярък обект над югоизточния хоризонт. Планетата ще залязва около 02:50 ч. за София. През януари ще виждаме Юпитер с яркост около –2.5 mag и с ъглов диаметър 42″. Той ще остане във вечерна видимост докъм средата на пролетта. Неговите залези ще подраняват все повече след слънчевите и на 18 май в 21:45 ч. планетата ще бъде в съединение със Слънцето.

От около средата на юни отново ще можем да наблюдаваме Юпитер, но вече рано сутрин, ниско над източния хоризонт и за кратко – до настъпването на зората. Тогава той ще бъде между двата разсеяни звездни купа Плеяди и Хиади в съзвездието Бик. До края на годината условията за неговото наблюдение ще се подобряват. В началото на август планетата ще изгрява около 02:10 ч. за София, а в началото на октомври – вече около 22:30 ч. До края на годината Юпитер ще се движи бавно в съзвездието Бик. През 2024 г. тази планета няма да достигне опозиция (противостояние на Слънцето).

Орбиталният период на Юпитер е 4 335.35 дни (11.87 земни години), а синодичният му период е 398.86 дни.

Сатурн

През цялата 2024 г. той ще се движи бавно в съзвездието Водолей. В началото на годината планетата с пръстените ще бъде видима над югозападния хоризонт веднага след свечеряване. Тя ще бъде с яркост 0.9 mag и с ъглов диаметър 16″. Тъй като съзвездията, които заемат тази област от небето: Кит, Водолей, Козирог, Скулптор и Южна риба, са бедни на ярки звезди (с изключение на звездата Фомалхаут, α от Южна риба), Сатурн ще привлича погледа към този обширен тъмен район. През февруари условията за наблюдение на планетата бързо ще се влошат – тя ще започне да се наблюдава трудно в заревото след залеза на Слънцето и ще стане недостъпна. На 28 февруари в 23:25 ч. Сатурн ще бъде в съединение със Слънцето – в най-отдалечената от нас точка на неговата орбита. Около края на март ще можем отново да видим планетата, но вече рано сутрин, отначало – трудно. Условията за нейното наблюдение ще се подобряват до 8 септември, когато в 07:35 ч. Сатурн ще бъде в опозиция. Нощите около тази дата ще бъдат най-подходящото време от годината за наблюдение на планетата, тъй като по време на опозиция спрямо Слънцето, тя се намира в най-близката до нас точка от своята орбита. Рано сутринта на 8 септември Сатурн ще бъде най-близо до Земята – на 1 295 229 080 km (около 8.658 AU).

Сатурн има орбитален период 10 759.22 дни (29.46 земни години) и синодичен период 378.09 дни.

Уран

От началото на годината до 23 май Уран ще се движи в източната част на съзвездието Овен. На 23 май синкавата планета ще навлезе в съзвездието Бик, но в края на годината – на 29 декември тя отново ще се върне в Овен. Това ще се случи заради видимо обратно „ретроградно“ движение на планетата на запад. Предстои интересен момент на 20 април вечерта, когато, макар трудно и за кратко, ще може да се наблюдава съединение на Юпитер с Уран. Тогава яркият Юпитер може да се използва като ориентир за намирането на Уран с бинокъл или с любителски телескоп. Самото съединение по ректасцензия ще бъде в 10 ч. на същата дата, когато Юпитер ще бъде на 31′ 42″ южно от Уран. Явлението ще бъде достъпно за наблюдение след свечеряване, но само до 1 час и 40 минути след залез-слънце. Нужно е да се избере наблюдателно място с нисък хоризонт в посока запад.  

На 13 май в 12:13 ч. Уран ще бъде в съединение със Слънцето, поради което почти месец преди и след тази дата ще бъде невъзможно да го видим. От около средата на юни ще започне период на утринна видимост на Уран. Той ще бъде в опозиция на 17 ноември в 04:45 ч., когато ще бъде с яркост 5.6 mag и с ъглов диаметър 3.7″. В нощите около тази дата Уран ще се наблюдава най-високо и удобно над южния хоризонт, около полунощ.

Въпреки че теоретично следва Уран да може да се забележи с невъоръжено око, на практика това е невъзможно – той не може да бъде разпознат сред слабите звезди в района на Овен и Бик. Може да бъде открит с бинокъл, но след като предварително запомним от звездна карта разположението му сред звездите.

Уран е наблюдаван за пръв път от английския астроном Уйлям Хершел, който обявява това свое откритие на 13 март 1781 г.

Орбиталният период на Уран е 30 688.5 дни (84.02 земни години), а синодичният му период е 369.66 дни.

Нептун

През цялата 2024 г. Нептун ще се движи бавно в югозападната част на съзвездието Риби. Неговата яркост се колебае слабо около 7.9 mag, а ъгловият му диаметър е 2.4″. На 17 март в 13:22 ч.  планетата ще бъде в съединение със Слънцето, а на 21 септември в 03:17 ч. тя ще бъде в противостояние (опозиция), с яркост 7.8 mag и с ъглов диаметър 2.5″.

Тази планета може да се наблюдава ефективно само с телескоп при големи увеличения, макар че теоретично би следвало да може да бъде забелязана и с бинокъл.

Нептун е наблюдаван за пръв път от немския астроном Йохан Годфрид Гал на 23 септември 1846 г., на позиция само с 1° разлика от предварително изчислената от френския математик и астроном Юрбен Льоверие. Години преди това друг френски астроном – Алексис Бувар допуска съществуването на планета отвъд Уран. Поводът бил наблюдаваните промени в орбитата на самия Уран, поради гравитационното смущение на неизвестната дотогава осма планета.

Орбиталният период на Нептун е 60 182 дни (164.8 земни години), а синодичният му период е 367.49 дни.

По-атрактивни взаимни съединения (видими сближавания) на планетите и планетни паради

27 януари сутринта – Меркурий на 24.3′ северозападно от Марс

Съединението по ректасцензия на двете планети ще бъде в 18 ч. на 27 януари, когато Меркурий ще бъде на 14.6′ северно от Марс, в съзвездието Стрелец. Сутринта на същата дата тези планети ще изгреят само 1 час преди изгрев-слънце (около 06:46 ч. за София), поради което ще се наблюдават трудно в настъпващата зора.

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на явлението:

Марс: 1.3 mag, 4.0″, 99% осветен диск; Меркурий: –0.2 mag, 5.4″, 85% осветен диск.

22 февруари сутринта – Венера на 38′ северно от Марс

Двете планети ще изгреят около 1 час и 6 минути преди Слънцето (около 06:08 ч. за София), поради което явлението ще бъде трудно видимо, тъй като Марс е с много по-ниска яркост от Венера.

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на явлението:

Венера: –3.9 mag, 11.5″, 90% осветен диск; Марс: 1.3 mag, 4.2″, 98% осветен диск.

22 март сутринта – Венера на 22.6′ северно от Сатурн

Това явление е почти невъзможно да се наблюдава поради близостта на Слънцето и поради значително по-ниската яркост на Сатурн. Двете планети ще изгреят около 34 минути преди Слънцето (около 05:52 ч. за София).

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на явлението:

Венера: –3.9 mag, 10.6″, 95% осветен диск; Сатурн: 1.1 mag, 15.7″.

11 април в 06 ч. – Марс на 28.5′ северно от Сатурн

Двете планети ще бъдат в съзвездието Водолей. Ще изгреят около 05:39 ч. за София, което е 1 час и 12 минути преди изгрева на Слънцето. Явлението ще се наблюдава трудно поради близостта на Слънцето.

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на явлението:

Марс: 1.2 mag, 4.6″, 95% осветен диск; Сатурн: 1.1 mag, 15.9″.

20 април в 10 ч. – Юпитер на 31′ 42″ южно от Уран

За наблюдението на това съединение ще бъде нужна зрителна тръба с увеличение около 30 пъти или повече. Поради съвсем късият интервал време, през който двете планети ще могат да се видят ниско над западния хоризонт, е нужно да се избере наблюдателно място с нисък хоризонт в тази посока. Двете планети ще бъдат в съзвездието Овен. Ще залязват 1 час и 43 минути след залез-слънце (в 21:58 ч. за София).

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на явлението:

Юпитер: –2.0 mag, 33.2″; Уран: 5.8 mag, 3.3″.

23 май сутринта – Венера на 17.5′ северно от Юпитер

Съединението по ректасцензия на двете най-ярки планети ще бъде в 12 ч. на същата дата, когато Венера ще бъде още по-близо до Юпитер – на 11.5′ северно от него. Двете планети ще изгреят само около 5 минути преди изгрева на Слънцето – около 05:52 ч. за София, поради което явлението няма да може да се наблюдава в светлото небе на изток.

14 август в 19 ч. – Марс на 18.4′ северно от Юпитер

Двете планети ще изгреят около 01:25 ч. за София, в съзвездието Бик. Явлението ще се наблюдава удобно. На 17° западно от планетите ще бъдат видими Плеядите.

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на явлението:

Марс: 0.8 mag, 6.1″, 89% осветен диск; Юпитер: -2.2 mag, 36.7″.

Малък парад на планетите до края на зимата

През януари рано сутрин над югоизточния хоризонт ще може да се наблюдава малък парад на планетите Меркурий, Венера и Марс. През февруари парадът ще продължи, но Меркурий ще бъде вече трудно видим в настъпващата зора. Към края на март в същата част на небето ще се появи Сатурн. Луната ще премине няколко пъти през тази област от небето – видимо близо до посочените планети. В таблица 5 са дадени съединенията на Луната с тях по време на парада, до 11 април.

Таблица 5. Съединения на Луната с ярките планети по време на малкия сутрешен парад на Меркурий, Венера и Марс през януари и февруари, както и след появата на Сатурн в същата част на небето през март и април

Окултации на планети от Луната

Окултация на Сатурн от Луната на 21 август сутринта

По време на това явление Луната ще бъде с 97% осветен диск (1.4 дни след пълнолуние) и с ъглов диаметър 33′ 20.8″. Тя ще закрие планетата с осветената си страна, но дневната светлина ще затруднява наблюденията. Сатурн ще бъде с яркост 0.7 mag и с ъглов диаметър 19.1″.

По-долу освен моментите на четирите контакта за Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“ и за НАОП „Николай Коперник“ Варна, са дадени и позиционните ъгли P.A., на които Луната ще започне да закрива и след това да открива планетата (т.е. за контакти 1 и 3). Позиционните ъгли са по отношение на центъра на лунния диск, като се отчитат от неговата северна точка, в посока обратна на движението на часовниковите стрелки. Например най-източната точка на лунния диск е на P.A. 90°, най-южната – на P.A. 180° и т.н.

За Астрономическата обсерватория на СУ закриването на пръстена на Сатурн ще започне около 06:42:12 ч., при Луна на височина 16.5° над югозападния хоризонт.

Начало на закриването на самата планета (контакт 1): 06:42:29 ч., P.A. 76°

Край на закриването (контакт 2): 06:43:06 ч.

Начало на откриването на планетата (контакт 3): 07:37:00 ч., P.A. 216°

Край на откриването (контакт 4): 07:37:34 ч.

На 21 август Слънцето ще изгрее за София в 06:40 ч. Луната ще залезе в 08:26 ч.

Карта, показваща момента на началото на закриването на Сатурн от Луната на 21 август, за наблюдател от Астрономическата обсерватория на СУ в София

За НАОП „Николай Коперник“ Варна закриването на пръстена на Сатурн ще започне около 06:44:42 ч., при Луна на височина 13° над югозападния хоризонт.

Начало на закриването на планетата (контакт 1): 06:44:58 ч., P.A. 79°

Край на закриването (контакт 2): 06:45:34 ч.

Начало на откриването на планетата (контакт 3): 07:37:29 ч., P.A. 215°

Край на откриването (контакт 4): 07:38:03 ч.

На 21 август Слънцето ще изгрее за Варна в 06:21 ч. Луната ще залезе в 08:06 ч.

ПО-ЯРКИ КОМЕТИ

12P/Pons-Brooks

Тази комета има орбитален период 71.3 години (комета от Халеев тип). Ще можем да я забележим с бинокъл около края на февруари – началото на март, когато ще бъде с яркост около 7.3 mag. Тогава тя ще бъде в югозападната част на съзвездието Андромеда. От нашите географски ширини ще можем да наблюдаваме 12P/Pons-Brooks до вечерите на 17 – 18 април, но вече много ниско над западния хоризонт и за кратко след залез-слънце – до около  21:40 ч. за София. Очакваната яркост на кометата тогава е около 4.3 mag. Във вечерите на тези дати 12P/Pons-Brooks ще бъде на около 5° вляво и под клонящия към залез Юпитер. Ярката планета ще бъде удобен ориентир за намирането на кометата и преди това: във вечерите около 13 април ще можем да открием 12P с бинокъл на около 3° под Юпитер. Тогава кометата ще бъде с яркост около 4.4 mag.

12P/Pons-Brooks ще премине през перихелия си на 21 април 2024 г., на разстояние 116.82 млн. km (0.7809 AU) от Слънцето. Най-близо до Земята тя ще бъде на 2 юни, на разстояние около 231.28 млн. km (1.546 AU) от нас.

Кометата е открита от Жан-Луй Понс през лятото на 1812 г. от астрономическата обсерватория на Марсилия. При следващата си поява през 1883 г. тя е наблюдавана от Уйлям Робърт Брукс.

Небето в посока запад-югозапад на 1 март 2024 г. в 20:30 ч. за наблюдател от София, с видимия път на 12P/Pons-Brooks от началото на март до началото на юни. Позициите на кометата са означени през 5 дни за 20:30 ч., във формат месец-ден (mm-dd). Реално обаче ще можем да наблюдаваме тази комета до около 18 април.

C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS)

Това бе една от първите комети, открити в началото на 2023 г., която още тогава предизвиква голям интерес сред астрономите, заради прогнозите, че ще се наблюдава с висока яркост към края на лятото и през есента на 2024 г. Открита е в кадри, заснети на 9 януари от обсерваторията Purple Mountain до град Nanjing, провинция Jiangsu, Китай, а на 22 февруари е заснета от един от роботизираните телескопи на програмата Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System (ATLAS), намиращ се в Южна Африка. Кометата ще премине през перихелия си на 27 септември, на разстояние 58.4 млн. km (0.3904 AU) от Слънцето. Най-близо до Земята тя ще бъде на 12 октомври 2024, на разстояние от нас 70.61 млн. km (0.472 AU). Тогава нейната яркост се очаква да бъде доста висока – около 0.3 mag, дори 0.1 mag. От 11 октомври C/2023 A3 ще започне да се наблюдава ниско над западния хоризонт веднага след свечеряване (около 19:45 ч. за района на София), Ще бъде в съзвездието Дева. Видимо недалеч от кометата ще бъде Венера като Вечерница.

Преди описания период на вечерна видимост на C/2023 A3, ще има по-кратък период на утринна видимост, който ще започне от около 23 септември. На тази дата кометата ще изгрее в 06:14 ч. за София, в съзвездието Секстант, а Слънцето ще изгрее в 07:15 ч. Нейната прогнозна яркост за този момент е около 1.3 mag, но предвид нейната малка височина над източния хоризонт – в самото начало на навигационния полумрак, наблюденията ще бъдат силно затруднени. Този период ще приключи около 4 октомври.

Небето над западния хоризонт на 11 октомври 2024 г. в 19:45 ч. за наблюдател от района на София, с видимия път на кометата C/2023 A3 (Tsuchinshan-ATLAS) от началото на периода на нейната вечерна видимост на същата дата, до края на октомври 2024. Това ще бъде най-подходящото време за нейното наблюдение. Позициите на кометата са означени през 1 ден за 19:45 ч., във формат месец-ден (mm-dd).

ПО-АКТИВНИ МЕТЕОРНИ ПОТОЦИ

При планирането на наблюдения на метеорни потоци по време на техните максимуми трябва да се съобразим с три важни условия: Първо, трябва да проверим дали максимумът на потока, който желаем да наблюдаваме, се пада в тъмната част на денонощието за нашите географски дължини. Часът на настъпването на максимума се определя на база еклиптичната дължина на Слънцето λ☉ (давана в градуси), при която Земята се намира в най-гъстата част на съответния метеорен рой, пресичан от земната орбита. Ако максимумът се пада през деня, преценяваме кое е най-близкото до него удобно време за наблюдение – в началото или в края на най-близката нощ.

Второто важно нещо е да изберем време за наблюдение, когато т.нар. радиант на метеорния поток е над хоризонта. Колкото по-високо в небето е радианта, толкова по-голям брой метеори ще видим от дадения поток.

Третото, но не най-маловажно условие се отнася за Луната. Ако тя е над хоризонта и във фаза близка до пълнолуние, ще създава светъл фон на небето, при който не могат да се извършват ефективни визуални наблюдения.

Разяснения за някои термини, описващи метеорните потоци, както и полезни препоръки към желаещите да провеждат метеорни наблюдения, ще намерите в раздел „Използвани термини“.

Квадрантиди (QUA)

Mаксимумът на този първи за годината метеорен поток ще бъде на 4 януари около 11 ч., при еклиптична дължина на Слънцето λ = 283.15°. Активността на потока по време на максимума е около 100 метеора приведено към време 1 час. Квадрантиди има кратък интензивен максимум, по-къс от половин час. Предвид, че за 2024 г. максимумът се пада през деня за нас, наблюдения могат да се проведат в последните часове на нощта срещу 4 януари. Скоростта на навлизане на метеорните тела в земната атмосфера е V = 41 km/s.

На същата дата Луната ще изгрее в 00:28 ч. за София с 52% осветен диск – фаза последна четвърт, което в известна степен ще затрудни наблюденията.

На 4 януари Слънцето ще изгрее за София в 07:57 ч., а ефективни наблюдения ще могат да се провеждат до около 06:45 ч.

Този поток се поражда от метеорни роеве – облаци от космически частици, отделящи се в космическото пространство от астероида 2003 EH1, който има орбитален период 5.5 години. От 28 декември до 12 януари Земята прекосява тези метеорни роеве, поради което в ясните и безлунни нощи през същия период виждаме повече на брой метеори.

Лириди (LYR)

Максимумът на метеорния поток Лириди за 2024 г. ще бъде на 22 април около 10 ч. българско време (при λ = 32.32°), когато зенитното часово число достига до около 18 (около 18 бързи метеора за час, със скорост V = 49 km/s). По принцип потокът може да се наблюдава след 22 ч., когато неговият радиант (в съзвездието Лира) се издига над североизточния хоризонт, а към края на нощта той е вече високо в небето.

На 21 април Луната ще изгрее в 17:55 ч. с 95% осветен диск (почти пълна) и ще възпрепятства наблюденията през цялата нощ. На 22 април Слънцето ще изгрее в 06:34 ч. за София.

Метеорният поток Лириди е активен от около 16 до 25 април. Родителското му тяло е дългопериодичната комета C/1861 G1 (Thatcher) /Тачър/, с период 415 г. За последен път тази комета е преминала през своя перихелия си на 3 юни 1861 г.

Ета-Аквариди (ETA)

Този поток е активен от 19 април до 28 май, с максимум за 2024 г. на 6 май около 00 ч. българско време (при λ = 45.5°). Предвид, че съзвездието Водолей, в което се намира радианта, изгрява към края на майските нощи, наблюденията трябва да се проведат също тогава. На 6 май радиантът е близо до звездата η от Водолей и за София той ще изгрее около 03 ч. На същата дата Луната ще изгрее в 05:09 ч. за района на София, със 6% осветен диск – изтъняващ сърп преди новолуние. Поради това тя няма да затруднява наблюденията. На същата сутрин Слънцето ще изгрее за София в 06:14 ч., така че наблюдения ще могат да се провеждат до около 05 ч.

Потокът η-Аквариди се поражда от метеорни роеве, отделящи се в пространството от Халеевата комета (1P/Halley), която има орбитален период около 76 години. Зенитното часово число на потока при неговия максимум е между 40 и 85 – вариращо в различни години, но реално от нашите географски ширини могат да се видят около 15 – 30 бързи бели метеора за час (V = 66 km/s), поради ниският до хоризонта радиант.

Ариетиди (ARI)

Потокът е активен от около 14 май до 24 юни, с максимум за 2024 г. на 7 юни (при λ = 76.6°). Метеори от него обаче могат да се видят само рано сутрин, в късия интервал време от изгрева на радианта в съзвездието Овен (около 03:40 ч. за София) до зазоряване. На 7 юни Слънцето ще изгрее за София в 05:49 ч., а визуални наблюдения ще са възможни до около 04:20 ч. Зенитното часово число на Ариетиди е ~30 (около 30 метеора за час, със скорост V = 38 km/s), но предвид ниския до хоризонта негов радиант и краткото възможно време за наблюдение, реално забелязаните метеори са много по-малко. Потокът е труден за наблюдение и обикновено се определя като дневен. На 7 юни Луната ще бъде в новолуние и няма да пречи при наблюденията.

Родителското тяло на потока не е установено със сигурност. Предположенията са за две такива – астероидът 1566 Icarus или кометата 96P/Machholz.

Юнски Боотиди (JBO)

Този поток е интересен с бавните си ярки жълто-оранжеви метеори. Активен е от около 22 юни до 2 юли, с максимум за 2024 г. на 27 юни (при λ = 95.7°), но при Луна около 2 дни преди фаза последна четвърт, което сериозно ще затруднява визуалните наблюдения.

Активността на потока по време на максимума варира в широки граници през различни години, но дори при ниска активност, неговите ярки и бавни метеори (V = 18 km/s) могат да се фотографират много по-успешно от бързите метеори на повечето други потоци. Юнски Боотиди се поражда от метеорни роеве, отделили се от кометата 7P/Pons-Winnecke, имаща орбитален период 6.4 години. За последен път тази комета премина през перихелия си на 27 май 2021 г., а следващият неин перихелий ще бъде на 25 август 2027 г.

Южни делта-Аквариди (SDA) и Алфа-Каприкорниди (CAP)

Това са два метеорни потока с близки радианти, намиращи се съответно в съзвездията Водолей и Козирог. Максимумите им съвпадат – на 31 юли (при λ = 127° и за двата). В нощта на 30 срещу 31 юли 2024 Луната ще изгрее в 01:48 ч. с 21% осветен диск и няма да затруднява съществено визуалните наблюдения.

Метеорите на Южни δ-Аквариди са средно бързи (V = 41 km/s), а на α-Каприкорниди – бавни и жълтеникави (V = 23 km/s), като нерядко са ярки болиди. Те се наблюдават най-добре във втората половина на нощите около края на юли и в началото на август. Макар че зенитното часово число на Южни δ-Аквариди е около 25, а на α-Каприкорниди – около 5, по време на техните максимуми от географските ширини на България могат да се наброят само около 15 – 20 метеора за час общо. Причината е в техните ниски до хоризонта радианти. През юлските нощи съзвездията Водолей и Козирог са видими ниско на югоизток в полунощ и ниско на югозапад сутрин преди разсъмване.

Потокът Южни δ-Аквариди е активен от 12 юли до 23 август. Неговото родителско тяло не е установено със сигурност, но се счита, че е кометата 96P/Machholz-1 (същата, която вероятно поражда и метеорния поток Ариетиди). Тази комета има орбитален период 5.3 години и за последен път премина през своя перихели на 31 януари 2023 г. Следващият неин перихелий ще бъде на 12 май 2028 г.

Потокът α-Каприкорниди е активен от 3 юли до 15 август и се поражда от метеорни роеве, отделящи се от кометата 45P/Honda–Mrkos–Pajdušáková, с орбитален период 5.25 години. За последен път тази комета премина през перихелия си на 26 април 2022 г. Следващият неин перихелий ще бъде на 31 август 2027 г.

Персеиди (PER)

Максимумът на метеорния поток Персеиди за 2024 г. ще бъде на 12 август от около 16 ч. до 19 ч. т.е. през деня за България (при λ от 140.0° до 140.1°). Въпреки това наблюдения могат да се проведат в нощите на 11 срещу 12 и на 12 срещу 13 август. В първата от тези нощи Луната ще залезе в 23:24 ч. за София, с 42% осветен диск, след което условията за наблюдение ще бъдат добри. В нощта на 12 срещу 13 август Луната ще залезе в 23:50 ч. с 52% осветен диск (фаза първа четвърт) и след това условията ще са добри.

Персеиди е интензивен поток – с около 90-100 бързи метеора на час при своя максимум (V = 59 km/s). Поради това, че той се случва в удобно за наблюдение време – в още топлите летни нощи, много любопитни хора от Северното полукълбо на Земята проявяват интерес към него. Радиантът на потока се намира видимо близо до звездата η от съзвездието Персей, което веднага след свечеряване е видимо ниско над хоризонта, в посока север-североизток. До края на августовските нощи радиантът се издига все по-високо в небето, с което условията за наблюдение на Персеиди принципно се подобряват. На 12 август Слънцето ще изгрее в 06:30 ч. за София, а ефективни наблюдения ще могат да се провеждат до около 05:20 ч.

Потокът Персеиди се поражда от метеорни роеве, отделили се от кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътл). Тя е дългопериодична и преминава през перихелия на орбитата си веднъж на всеки 133 години. За последен път 109P премина през перихелия си на 11 декември 1992 г. От около 17 юли до 24 август всяка година Земята прекосява тези метеорни роеве, поради което в безлунните нощи през същия период наблюдаваме повишена метеорна активност. За последната допринася и фактът, че Персеиди се застъпва по време с описаните по-горе два потока Южни δ-Аквариди и α-Каприкорниди, както и с още няколко по-слаби. Така на практика всички тези потоци дават своя принос в общата висока метеорна активност през летните нощи.

Дракониди (DRA)

Това обикновено е слаб метеорен поток. Неговият максимум за 2024 г. ще бъде на 8 октомври около 16 ч. (при λ = 195.4°), при Луна залязваща в 21:40 ч. за София, с 30% осветен диск.

Активността по време на максимума е около 5-10 бавни оранжеви метеора за час (V = 21 km/s). На 9 октомври Слънцето ще изгрее в 07:33 ч. за София, а ефективни наблюдения ще са възможни до около 06:20 ч.

Обикновено по-висока активност на потока се наблюдава след скорошно преминаване на кометата 21P/Giacobini-Zinner през нейния перихелий (с изключение на последния път). Следващият перихелий на тази комета ще бъде на 25 март 2025 г. Повишена активност на Дракониди бе наблюдавана през 2011 и 2012 г. Земята прекосява метеорните роеве, отделящи се от 21P, в краткия период от 6 до 10 октомври, когато е активен потока.

Ориониди (ORI)

Максимумът на Ориониди за 2024 г. ще бъде на 21 октомври (при λ = 208°), но при все още ярка Луна след пълнолунието на 17 октомври. Активността по време на максимума е около 20 бързи метеора на час (V = 66 km/s). Потокът може да се наблюдава след изгрева на неговия радиант в съзвездието Орион около 22:50 ч. за София. На 21 октомври Слънцето ще изгрее за София в 07:47 ч., поради което принципно визуални наблюдения са възможни до около 06:40 ч.

Потокът Ориониди е активен от около 2 октомври до 7 ноември. Той, както и описаният по-горе поток η-Аквариди, се поражда от метеорни роеве, отделили се от Халеевата комета. Земята преминава два пъти годишно през тях – през пролетта и през есента.

Южни Тауриди (STA) и Северни Тауриди (NTA)

Това са два слаби метеорни потока, които обаче са много продължителни –траят почти по два месеца всеки и се застъпват във времето. Южни Тауриди са активни от около 20 септември до 20 ноември, а Северни Тауриди – от около 20 октомври до 10 декември.

Максимумът на Южни Тауриди за 2024 г. ще бъде на 5 ноември (при λ = 223°), с активност около 5 средно бързи метеора на час (V = 27 km/s). На 5 ноември вечерта Луната ще залезе в 19:29 ч. за София със 16% осветен диск и няма да затруднява наблюденията.

Максимумът на Северни Тауриди ще бъде на 12 ноември (при λ = 230°), с активност също около 5 средно бързи метеора на час (V = 29 km/s). На същата дата Луната ще изгрее в 15:09 ч. с 86% осветен диск и ще затруднява наблюденията.

Двата радианта са видимо близки и се намират в съзвездието Бик. В началото на ноемврийските нощи те са ниско над североизточния хоризонт и се издигат в небето до около 03:30 ч., с което условията за наблюдение принципно се подобряват.

Родителското тяло на Южни Тауриди е кометата 2P/Encke, която има къс орбитален период от 3.3 години. За последен път тя премина през перихелия си на 22 октомври 2023 г. Следващият неин перихелий ще бъде на 9 февруари 2027 г. Родителското тяло на Северни Тауриди е астероидът 2004 TG10, за който се предполага, че е отломка от кометата 2P/Encke. Неговият орбитален период е много близък до този на Encke – 3.34 години.

Леониди (LEO)

Потокът е активен от 6 до 30 ноември, с максимум за 2024 г. на 17 ноември около 06 ч. българско време (при λ = 235.27°). В нощта на 16 срещу 17 ноември радиантът на потока, който е видимо близо до звездата ζ от съзвездието Лъв, ще изгрее около 23:30 ч. за София, но пълната Луна силно ще затруднява наблюденията. На 17 ноември Слънцето ще изгрее в 07:21 ч. за София, а визуални наблюдения принципно ще са възможни до около 06:15 ч., т.е. до времето на максимума.

Принципно по време на максимума на Леониди могат да се наброят около 15 бързи синьо-зеленикави метеора за час (V = 71 km/s). Родителското тяло на потока е кометата 55P/Tempel-Tuttle (Темпъл-Тътл), имаща период около 33 години. Затова през същия период Леониди се наблюдава във вид на метеорни дъждове. Последният такъв бе през 2002 г., с интензивност около 3500 метеора за час.

Геминиди (GEM)

Максимумът на този метеорен поток за 2024 г. ще бъде на 14 декември около 03 ч. българско време (при λ = 262.2°). В момента на максимума неговата активност е над 120 средно бързи метеора за час (V = 35 km/s). На 13 декември обаче Луната ще изгрее в 14:58 ч. за София, с 96% осветен диск (почти пълна) и ще възпрепятства наблюденията до нейния залез на 14 декември в 05:36 ч. На същата сутрин Слънцето ще изгрее в 07:49 ч. за София, така че условията за наблюдения ще са добри само в краткия интервал от около 05:30 ч. до по-осезаемото напредване на полумрака около 06:45 ч. за района на София.

Радиантът на потока се намира в съзвездието Близнаци, близо до звездата Кастор (α Gem). Около средата на декември той се издига все по-високо в небето до около 02 ч., а с това условията за наблюдения се подобряват, но не и при съпътстващо пълнолуние.

Геминиди е третият и последен от най-активните метеорни потоци през годината – след Квадрантиди и Персеиди. Наблюдава се от около 4 до 17 декември, когато Земята прекосява метеорни роеве, отделящи се от астероида 3200 Фаетон. Този астероид има орбитален период 523.6 дни.

Урсиди (URS)

Този последен за годината метеорен поток е активен от 17 до 26 декември, с максимум за 2024 г. на 22 декември около 12 ч. българско време (при λ = 270.7°). Тогава ще могат да се наброят около 10 средно бързи метеора за час (V = 33 km/s).

В нощта на 21 срещу 22 декември Луната ще изгрее в 23:26 ч. за София със 60% осветен диск и отчасти ще затруднява наблюденията. В нощта на 22 срещу 23 декември Луната ще изгрее в 00:28 ч. с 50% осветен диск (фаза последна четвърт) и също отчасти ще затруднява наблюденията. На 22 декември Слънцето ще изгрее в 07:54 ч. за София, а визуални наблюдения ще могат да се провеждат до около 06:45 ч.

Родителското тяло на потока е кометата 8P/Tuttle (Тътл) с орбитален период 13.6 години. За последен път тя премина през перихелия си на 27 август 2021 г.

Очаквано избухване на T Corona Borealis

През 2024 г. се очаква избухване в двойната звездна система T Corona Borealis (T CrB) в съзвездието Северна корона, която е повторна нова – с повтарящи се избухвания през около 80 години. Двойката се състои от червен гигант от спектрален клас M4 и от бяло джудже, отдалечено от гиганта на 0.54 AU (астрономически единици). Чрез мощната си гравитация бялото джудже отнема вещество от червения гигант, което образува акреционен диск около самото джудже. Но част от веществото се насочва към повърхността на джуджето, вплътнява се, нагрява се и попада върху нея. Това поражда мощен термоядрен взрив, светлината от който е видима от огромни разстояния.

Очаква се при своето избухване T CrB да достигне яркост около 2 mag – колкото средно ярка звезда за невъоръженото око. Точният момент на събитието не може да се прогнозира, но се очаква то да се случи в интервала от февруари до август.

Полезни връзки

Начало на сезоните (TimeAndDate.com)

Перихелий и афелий на Земята (TimeAndDate.com)

Калкулатор за лунните перигеи и апогеи, фази на Луната (Fourmilab.ch)

Лунен календар (moongiant.com)

Лунен календар от Farmer’s Almanac (almanac.com)

Слънчеви и лунни затъмнения, пасажи на Меркурий и Венера пред Слънцето (NASA)

Слънчеви и лунни затъмнения (EclipseWise.com)

Слънчеви и лунни затъмнения от вашия град (TimeAndDate.com)

JavaScript калкулатор за слънчеви затъмнения в Европа (EclipseWise.com)

JavaScript калкулатор за лунни затъмнения в Европа (EclipseWise.com)

Пасажи на Меркурий и Венера пред Слънцето (геоцентрично)

Калкулатори за пасажите наМеркурийиВенераза произволно наблюдателно място (топоцентрично)

Окултации (iota-es.de)

Окултации на планети от Луната (jota-es.de)

Седмична информация за ярки комети (Aerith.net)

Видимост на кометите през идните месеци (Aerith.net)

Най-важни данни за ярките сега комети (Gideon van Buitenen)

Актуална информация за по-ярки комети (Cometografia.es)

Близки преминавания на астероиди (NEO) покрай Земята (NASA)

Окултации (закривания) на звезди от астероиди Asteroidoccultation.com)

Генератор за ефемериди (MPC)

Генератор за ефемериди HORIZONS (NASA)

Календар на International Meteor Organization (IMO) за метеорните потоци

Активност на метеорните потоци (IMO)

Календар на American Meteor Society (AMS) за метеорните потоци

Слънчеви дължини (SollongCalc)

Космически календар на JPL – астрономически събития, космически мисии и др. (NASA)

Актуална информация за астрономически явления (theskylive.com)

Астрокалендар и разнообразна полезна информация (In-the-sky.org)

Астрономически явления онлайн (The Virtual Telescope Project)

Астрономически явления онлайн (slooh.com)

Планиране на наблюдения на астрономически обекти (astronomical object visibility plotter)

Планиране на наблюдения на астрономически обекти (airmass.org)

Планиране на наблюдения на Международната космическа станция, на други сателити и астрономически обекти (Heavens-above.com)

Съобщения за последни открития в космоса (universetoday.com)

Данни и прогнози за слънчевата активност и геомагнитните бури:

Национален институт по геофизика, геодезия и география

(Прогноза за Kp-индекса за 6 часа напред)

Тридневна прогноза за Kp индекса (aurorainfo.eu)

NOAA Space Weather Prediction Center (SWPC)

(Геомагнитна активност – 3-дневна прогноза)

Solar and Heliospheric Observatory (SOHO)

(Космическото време)

Lockheed Martin Solar and Astrophysics Laboratory

SpaceWeather.com

Integrated Space Weather Analysis System

Solar Influences Data Analysis Center (SIDC)

(Седмичен бюлетин)

Current Solar Activity and Heliospheric Solar Energetic Particle Conditions

Space Weather Center

Проектът ТЕСИС

(Прогнози за космическото време)

IPS Real-Time Space Weather Status