На 24 октомври в аудитория А207 на Физическия факултет най-успешният българин астроном – проф. Димитър Съсълов от Харвард откри поредния сезон на Кръжока по астрономия към катедра Астрономия.
Поради силния интерес и благодарение на Ratio лекцията бе предавана на живо в интернет и в съседната аудитория – А205. Бе осигурена и възможност за дистанционно интерактивно задаване на въпроси чрез онлайн системата на Ratio. Темата „Екзопланети: Бъдещи насоки“ обхвана както историята и методите на търсене и изследване на екзопланети, така и някои детайли „от кухнята“. Професор Съсълов е сред водещите световни учени, изследващи екзопланети. Един от инициаторите на космическия телескоп Кеплер, с който са открити хиляди планети. Първото откритие на екзопланета чрез пасажния метод е дело на Съсълов и сътрудниците му през 2002 – 2003 г. Откритата OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец е и най-далечната известна екзопланета през тези години. Автор е на над 600 научни публикации, цитирани над 25 000 пъти. Девет от публикациите му са в най-престижното научно списание в света – Nature, а преди дни беше прието негово изследване за публикуване в списанието Science.
Програмата продължава на 31 октомври с „Пътешествие в конуса на Лунната сянка“. Доц. Алексей Стоев от Старозагорския филиал на Института по космически изследвания към БАН ще разкаже за първите научни резултати от експедицията в Аржентина по време на пълното Слънчево затъмнение през юли 2019 г. На 7 ноември Кръжокът ще се проведе в Астрономическата обсерватория на СУ в парк „Борисова градина“ с възможност за разговори и дискусии относно актуални астрономически открития и събития, както и наблюдения с телескоп при ясно небе. С „Лицето на една черна дупка“ ще ни запознае небезизвестният учител по физика и астрономия Никола Каравасилев на 14 ноември във Физическия факултет. На 21 ноември от Института по астрономия с НАО към БАН ще ни гостува д-р Григор Николов, който ще разкаже за най-новите изследвания на звездни купове в Млечния път и в близките до него галактики. В последния четвъртък на ноември – 28ми – доц. Петко Недялков от катедра Астрономия ще обясни как и защо изследва квазари, намиращи се зад галактиката Андромеда. Последната сбирка преди коледните празници ще бъде в обсерваторията на 5 декември отново с възможност за интересни разговори на астрономическа тематика и наблюдения с телескоп при ясно небе.
Всички сбирки започват точно в 19:30 ч. Лекциите от програмата ще се проведат в аудитории А205 или А207 във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, с изключение на сбирките на 7.11 и 5.12, когато кръжокът ще бъде в Астрономическата обсерватория на СУ.
Пълната програма за основните сбирки на кръжока в периода октомври-декември 2019 г. може да намерите тук.
Освен основните лекционни сбирки (всеки четвъртък) на кръжока по астрономия, катедра Астрономия организира допълнителни сбирки с практическа и образователна насоченост. Практическата част на кръжока се провежда в сряда от 19:30 ч., през седмица, в Астрономическата обсерватория на СУ. Програмата е подходяща за деца над 12 г., както и за възрастни с интерес към астрономията. За разлика от основната част на кръжока, практическата му част е достъпна само с предварително записване, като максимумът е 20 кръжочници. Програмата се води основно от студенти и докторанти към катедра Астрономия. Следете обявяването на формите за записване във facebook – страницата на катедрата. Програмата за практическата част на кръжока от ноември 2019 г. до април 2020 година може да намерите тук.
Кръжокът по астрономия се провежда от есента на 1900 година. Негов основател е световноизвестният математик акад. Кирил Попов, първият доктор по астрономия в България.
Входът за всички сбирки на кръжока е свободен. Очакваме Ви!
*Снимки – https://mediabricks.bg/