Астрономическите явления през 2023 г.

„Гид на любителя астроном“ съдържа информация за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления, като е отделено повече внимание на условията за тяхното наблюдение от България.

Книжката съдържа също няколко авторски статии на различни теми от астрономията и оптиката. Изданието е насочено към широкия кръг читатели, проявяващи интерес към тези области и може да бъде полезно за любителите астрономи – при планирането на техните наблюдения.

Използвани термини Архив: 2022 г., 2021 г., 2020 г., 2019 г., 2018 г.

ПО-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ АСТРОНОМИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ ПРЕЗ 2023 г.

Пенчо Маркишки

Начало на сезоните, перихелий и афелий на Земята

Фази на Луната и лунни явления

- Лунни перигеи и апогеи

Етапи на полумрака

Слънчеви и лунни затъмнения

- Хибридно слънчево затъмнение на 20 април
- Лунно затъмнение от полусянката на 5 май (видимо след максимума от България)
- Пръстеновидно слънчево затъмнение на 14 октомври
- Частично лунно затъмнение на 28/29 ноември (видимо от България)

Видимост на планетите от Слънчевата система

По-ярки комети

По-активни метеорни потоци

- Квадрантиди, Лириди, Ета-Аквариди, Ариетиди, Юнски Боотиди, Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди, Персеиди, Дракониди, Ориониди, Леониди, Южни и Северни тауриди, Геминиди, Урсиди.

Полезни връзки

Очаквайте скоро „Гид на любителя астроном 2023“

Моментите на астрономическите явления са дадени в българско официално време. Изключения са малко на брой случаи, в които са посочени моменти по UTC, като това е изрично указано. Моментите на видимите от България явления са изчислени за Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с координати 42° 40′ 54.7″N и 23° 20′ 40.2″E (λ в часови единици 01^h 33^m 22.68^s).

НАЧАЛО НА СЕЗОНИТЕ ПРЕЗ 2023, ПЕРИХЕЛИЙ И АФЕЛИЙ НА ЗЕМЯТА

Астрономическа пролет: 20 март 23^h 24^m (пролетно равноденствие)

Астрономическо лято: 21 юни 17^h 57^m (лятно слънцестоене, най-дългия ден в годината, траещ 15 часа и 20 минути за София)

Астрономическа есен: 23 септември 09^h 50^m (есенно равноденствие)

Астрономическа зима: 22 декември 05^h 27^m (зимно слънцестоене, най-късия ден в годината, траещ 09 часа и 03 минути за София)

Земята ще бъде в перихелий (в най-близката до Слънцето точка от своята орбита) на 4 януари в 18^h 17^m, при разстояние Земя-Слънце 147 098 925 км. По време на своя перихелий Земята се движи най-бързо по орбитата си – със скорост 30.29 km/s.

Земята ще бъде в афелий (в най-отдалечената от Слънцето точка на своята орбита) на 6 юли в 23^h 06^m, при разстояние до Слънцето 152 093 251 км. По време на своя афелий нашата планета се движи най-бавно по орбитата си – със скорост 29.29 km/s.

През 2023 г. лятно часово време (с 1 час напред) ще се въведе на 26 март (неделя) в 03^h 00^m.

Връщането към зимно часово време ще стане на 29 октомври (неделя) в 04^h 00^m.

Дните на астрономията за 2023 г. ще бъдат 29 април – пролетен и 23 септември – есенен.

ФАЗИ НА ЛУНАТА И ЛУННИ ЯВЛЕНИЯ

Таблица 1. Лунни фази за 2023 г.

Пълнолунията на 7 януари и 5 февруари, отбелязани в таблица 1 със зелен шрифт, ще настъпят близо до моментите на апогея на Луната за тези месеци (таблица 2 дясно). При близки във времето пълнолуние и апогей сме свидетели на явлението Микро Луна. Новолунието на 16 август е също Микро Луна, но тя няма да може да се наблюдава.

Няма да могат да се наблюдават и суперлунията на 21 януари и 20 февруари (отбелязани в червено), защото са при близки във времето новолуние и перигей (вижте таблица 2 ляво).

Пълнолунията на 1 и на 31 август са също суперлуния. Пълнолунието на 1 август в 21^h 31^m ще предхожда с 8 часа и 22 минути перигея на 2 август в 05^h 53^m. Пълнолунието на 31 август в 04^h 35^m ще настъпи 12 часа и 43 минути след перигея на 30 август в 15^h 52^m. Но освен Супер Луна, това пълнолуние ще бъде също и Синя Луна, тъй като е второ в рамките на един календарен месец.

Повече за явлениято Супер Луна вижте в раздел „Използвани термини“.

Лунни перигеи и апогеи

Таблица 2. Перигеи и апогеи на Луната за 2023 г.

ЕТАПИ НА ПОЛУМРАКА

Таблица 3. Продължителност на етапите на полумрака през годината за географската ширина на София

Повече подробности за етапите на полумрака сутрин преди изгрев слънце, респ. вечер след залеза, ще намерите в раздел „Използвани термини“.

СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ

През 2023 г. ще се случат общо четири затъмнения. Две от тях ще бъдат слънчеви – хибридно на 20 април и пръстеновидно на 14 октомври. Останалите две ще са лунни – от полусянката на Земята на 5 май и частично с малка фаза на 28 октомври. От България ще могат да се наблюдават двете лунни затъмнения.

Някои важни понятия, описващи затъмненията, като максимална фаза (magnitude), закрита площ (obscuration) и гама (gamma) са обяснени в раздел „Използвани термини“.

1. Хибридно слънчево затъмнение на 20 април

Затъмнението ще бъде видимо като частично от от Индийския океан, Югоизточна Азия, Австралия, Нова Зеландия, Филипините и западната част на Тихия океан. Хибридно затъмнение ще се наблюдава от Западна Австралия, Източен Тимор и Индонезия. От България явлението няма да бъде видимо. По време на затъмнението Слънцето и Луната ще бъдат в западната част на съзвездието Овен, близо до границата му с Риби. Максималната фаза ще настъпи 4.1 дни след лунния перигей. Това затъмнение е № 52 от сарос серия 129, която съдържа 80 слънчеви затъмнения, случващи се при възходящия възел на лунната орбита.

При хибридните слънчеви затъмнения се наблюдава преход от пръстеновидно към пълно затъмнение (или обратно) за наблюдателите, намиращи се по протежение на пътя на лунната сянка. В конкретния случай на 20 април ще се наблюдава двоен преход – от пръстеновидно към пълно слънчево затъмнение и после – обратно към пръстеновидно. Пръстеновидни слънчеви затъмнения се случват когато Луната е по-далеч от наблюдателя. Тогава тя е с по-малък видим диаметър и по време на пълната фаза не успява да закрие изцяло Слънцето. Така периферията на слънчевия диск остава видима като ярък пръстен около Луната.

Момент на геоцентричното съединение на Луната по еклиптична дължина: 20 април в 07^h 12^m 30^s

Ъгловият радиус на Слънцето по време на затъмнението ще бъде 15′ 55.4″, а на Луната 15′ 53.6″.

Характерни моменти от явлението

Първи контакт на полусянката на Луната със Земята (начало на частичните фази): 04^h 34^m 23^s

Начало на пръстеновидното затъмнение: 05^h 37^m 04^s

Максимална фаза на пълното затъмнение: 07^h 16^m 45^s (при гама –0.395)

Край на пръстеновидното затъмнение: 08^h 56^m 42^s

Последен контакт на полусянката на Луната със Земята (край на частичните фази): 09^h 59^m 21^s

Магнитуд на затъмнението: 1.013 (т.е. в момента на максималната фаза Луната ще е закрила 1.013 диаметъра на слънчевия диск). Такава фаза ще се наблюдава в 04^h 16^m 45^s UT от място с географски координати 09° 35′ 42″S и 125° 46′ 48″E – в Тиморско море, на около 50 км южно от градчето Бетано на южното крайбрежие на Източен Тимор. Там пътят на лунната сянка ще бъде широк 49 км, а пълната фаза ще трае най-дълго – 1 минута и 16 секунди.

Данни за затъмнението от EclipseWise.com на Fred Espenak

2. Лунно затъмнение от полусянката на Земята на 5 май

Затъмнението ще се наблюдава от Азия (без най-северните ѝ части), Австралия, Европа (без най-западните ѝ части и Скандинавския п-в), Африка и Антарктика. От България затъмнението ще бъде видимо след изгрева на Луната в 20^h 29^m (за София). По време на явлението Луната ще бъде в съзвездието Везни, а Слънцето – в Овен. Максималната фаза ще настъпи 5.5 дни преди лунния перигей. Това затъмнение е № 24 от сарос серия 141, която съдържа 72 лунни затъмнения, случващи се при низходящия възел на лунната орбита.

Момент на геоцентричната опозиция на Луната по еклиптична дължина: 5 май в 20^h 34^m 02^s

Ъгловият радиус на Слънцето по време на затъмнението ще бъде 15′ 51.6″, а на Луната 15′ 42.8″.

Характерни моменти на затъмнението

Начало на затъмнението от полусянката (контакт P1): 18^h 13^m 39^s

Максимална фаза: 20^h 22^m 53^s (при гама –1.0349)

Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 22^h 31^m 54^s

Продължителност на затъмнението: 4 часа, 18 минути и 16 секунди.

Магнитуд на затъмнението от полусянката: 0.965 (т.е. Луната ще навлезе в земната полусянка с почти целия си диаметър).

Преминаването на Луната през земната полусянка на 5 май. Моментите P1 и P4 са на първия и на последния контакт на Луната с полусянката (penumbra). Затъмнението ще се случи след преминаването на Луната през низходящия възел на нейната орбита.

Условия за наблюдение от България

От нашата страна затъмнението ще може да се наблюдава след изгрева на Луната в 20^h 13^m за Варна и в 20^h 29^m за София. Това е близо до момента на максималната фаза (тя е в 20^h 23^m), така че Луната ще изгрее от изток-югоизток с понижена яркост в лявата част на своя диск. На 5 май Слънцето ще залезе в 20^h 14^m за Варна и в 20^h 31^m за София, което означава, че ще виждаме скоро изгрялата Луна при все още светло небе. След около 21^h 00^m Луната ще изглежда вече в обичайния си вид – земната полусянка ще стане почти незабележима, макар че затъмнението ще завърши близо час и половина по-късно – в 22^h 32^m.

Затъмнената от земната полусянка Луна, така както ще изглежда след изгрева си на 5 май вечерта. Тогава ще можем да наблюдаваме явлението ниско над югоизточния хоризонт по време на гражданския полумрак..

Данни за затъмнението от EclipseWise.com на Fred Espenak

3. Пръстеновиидно слънчево затъмнение на 14 октомври

Затъмнението ще бъде видимо като частично от Северна Америка, Централна и Южна Америка. Пръстеновидно затъмнение ще се наблюдава от западната част на САЩ, Централна Америка, Колумбия и Бразилия. От България явлението няма да може да се види. По време на затъмнението Слънцето и Луната ще бъдат в съзвездието Дева. Максималната фаза ще настъпи 4.6 дни след лунния апогей. Това затъмнение е № 44 от сарос серия 134, която съдържа общо 71 слънчеви затъмнения, случващи се при низходящия възел на лунната орбита.

Момент на геоцентричното съединение на Луната по еклиптична дължина: 14 октомври в 20^h 55^m 07^s

Ъгловият радиус на Слънцето по време на затъмнението ще бъде 16′ 02″, а на Луната 15′ 03″

Характерни моменти от явлението

Първи контакт на полусянката на Луната със Земята (начало на частичните фази): 18^h 03^m 47^s

Начало на пръстеновидното затъмнение: 19^h 10^m 08^s

Максимална фаза: 20^h 59^m 29^s (при гама 0.3753)

Край на пръстеновидното затъмнение: 22^h 49^m 02^s

Последен контакт на полусянката на Луната със Земята (край на частичните фази): 23^h 55^m 15^s

Магнитуд на затъмнението: 0.952 (т.е. в момента на максималната фаза Луната ще е закрила 0.952 диаметъра на слънчевия диск). При максималната фаза ще бъдат закрити 90.6% от площта на слънчевия диск, а останалите 9.4% ще бъдат видими като ярък пръстен около лунния диск. Такова закриване ще се наблюдава в 17^h 59^m 29^s UT от място с географски координати 11° 22′ 06″N и 83° 06′ 06″W – в Карибско море, на около 80 км източно от бреговете на Никарагуа. Там пътят на лунната сянка ще бъде широк 187 км, а пръстеновидното затъмнение ще трае 5 минути и 17 секунди.

Данни за затъмнението от EclipseWise.com на Fred Espenak

4. Частично лунно затъмнение на 28 срещу 29 ноември

Това е последното за 2023 г. затъмнение. Ще бъде видимо от Азия, Австралия, Индийския океан, Европа, Африка, Атлантика, източните части на Северна и на Южна Америка. От България затъмнението ще може да се наблюдава удобно. По време на явлението Луната ще бъде в съзвездието Овен, а Слънцето – в източната част на Дева. Максималната фаза ще настъпи 2.7 дни след лунния перигей. Това затъмнение е № 11 от сарос серия 146, която съдържа 72 лунни затъмнения, случващи се при възходящия възел на лунната орбита.

Момент на геоцентричната опозиция на Луната по еклиптична дължина: 28 октомври в 23^h 24^m 01^s

Ъгловият радиус на Слънцето по време на затъмнението ще бъде 16′ 06″, а на Луната 16′ 10″.

Характерни моменти от затъмнението

Начало на затъмнението от полусянката на Земята (контакт P1): 21^h 01^m 17^s

Начало на затъмнението от сянката на Земята (контакт U1): 22^h 34^m 41^s

Максимална фаза: 23^h 14^m 06^s (при гама 0.9472)

Край на затъмнението от сянката (контакт U4): 23^h 52^m 50^s

Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 01^h 26^m 33^s

Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 4 часа, 25 минути и 16 секунди.

Продължителност на затъмнението от сянката на Земята: 1 час, 18 минути и 9 секунди.

Магнитуд на затъмнението от полусянката: 1.1199

Магнитуд на затъмнението от сянката: 0.1239 (т.е. Луната ще навлезе в земната сянка само с около 1/10-а от своя диаметър).

Преминаването на Луната през земната полусянка и сянка на 28 октомври. Моментите P1 и P4 са на първия и на последния контакт на Луната с полусянката (penumbra). Моментите U1 и U4 са на първия и на последния контакт на Луната със сянката (umbra). Затъмнението ще се случи след преминаването на Луната през възходящия възел на нейната орбита.

Условия за наблюдение от България

В началото на затъмнението от земната полусянка в 21^h 01^m (контакт P1) Луната ще бъде на височина 30° над източния хоризонт за София и на 33° за Варна. Тогава все още няма да се забелязва разлика от обичайния вид на пълната Луна. Яркостта на долната част на лунния диск ще започне да спада по-осезаемо с наближаването на първия контакт със земната сянка (U1) в 22^h 35^m. Тогава за наблюдател от София Луната ще бъде на височина 46°, а за Варна – на 48°. Явлението ще се наблюдава удобно до своя край в 01^h 27^m. По време на затъмнението, на около 6.5° източно от Луната (видимо под нея и вляво) ще се вижда ярката планета Юпитер.

Затъмненият в долната си част лунен диск по време на максималната фаза в 23^h 14^m на 28 октомври. Тогава за наблюдател от София Луната ще бъде удобно видима на височина 52° над югоизточния хоризонт.

Данни за затъмнението от EclipseWise.com на Fred Espenak

ВИДИМОСТ НА ПЛАНЕТИТЕ ОТ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

Първо нека да напомним, че планетите от Меркурий до Сатурн включително могат да се наблюдават с невъоръжено око като ярки звездоподобни обекти, поради което те са познати още от древността Телескоп или друг увеличаващ образа прибор ни показва повече детайли от техните повърхности или от атмосферите на газовите планети, като освен това ни позволява да видим техните спътници. Например за да различим пръстена на Сатурн ни е нужно увеличение от поне 30 пъти. Спътниците на Юпитер и фазите на Венера се виждат дори с бинокъл, увеличаваш 10 или повече пъти. Ивиците на облачните системи в атмосферата на Юпитер са видими при увеличение 60 и повече пъти. За да наблюдаваме детайли по повърхността на Марс или фазите на Меркурий, ще ни е нужно увеличение от над 200 пъти.

Някои термини използвани при описанието на планетните конфигурации са обяснени в секцията „Използвани термини“.

Меркурий

За първата планета винаги трябва да помним, че като най-близка до Слънцето тя се наблюдава само в определени периоди, трудно и за кратко – вечер след залеза на запад или рано сутрин преди изгрева на изток. Най-удобните моменти за това са около датите, когато Меркурий се намира на най-голямо ъглово отстояние източно или западно от Слънцето – т. нар. максимални източни и западни елонгации (вижте поясненията „Планетни конфигурации“ в края на тази част).

През 2023 г. най-удобните моменти за наблюдение на Меркурий ще бъдат в утрата около 30 януари, във вечерите около 12 април и в утрата около 22 септември (табл. 4). Например на 12 април вечерта Меркурий ще залезе 1 час и 46 минути след залеза на Слънцето, което ще позволи да го видим ниско над западния хоризонт на фона на вече достатъчно стъмнило се небе. В горепосочените три удобни периода, освен че Меркурий е близо до максимална елонгация, еклиптиката се издига по-стръмно над хоризонта, което е другата причина за по-дългите интервали време между залезите (респ. изгревите) на Слънцето и на планетата.

Меркурий ще бъде в долно съединение (в най-близката до нас точка от неговата орбита) на 7 януари, 1 май, 6 септември и 22 декември. Планетата ще бъде в горно съединение (т.е. в най-отдалечената от нас точка на нейната орбита) на 17 март, 1 юли и 20 октомври. Една вътрешна планета като Меркурий или Венера не може да се наблюдава около датите на своето долно и горно съединение, тъй като тогава тя се губи в сиянието около Слънцето.

Орбиталният период на Меркурий е 87.97 дни, а синодичният – 115.88 дни.

Таблица 4. Максимални елонгации на Меркурий през годината

Венера

В началото на годината Венера ще бъде видима като Вечерница. Условията за нейното наблюдение ще се подобряват – нейният залез ще закъснява все повече след слънчевия и в пролетните вечери ще я виждаме все по-високо и за по-дълго над хоризонта. Това ще продължи до 4 юни, когато ярката планета ще бъде в максимална елонгация – на 45° източно от Слънцето (табл. 5). На тази дата Венера ще остане видима цели 3 часа и 18 минути след залеза на Слънцето, а предвид кратките юнски нощи, тя ще залезе в 00^h 18^m на 5 юни, т.е. след полунощ. Всъщност залези на Венера след полунощ ще има в дългия период от 27 април до 16 юни.

Вечерта на 14 юни ще можем да видим Венера в периферията на разсеяния звезден куп M44 „Ясли“ (или „Кошер“ – Beehive Cluster) в съзвездието Рак. Явлението ще е достъпно от около 22^h 10^m за София, при височина тогава 19° над западния хоризонт. За да се забележи звездният куп ще бъде нужен бинокъл. В същия район на небето ще бъде видим и Марс.

Венера в периферията на разсеяния звезден куп М44 „Ясли“ (или „Кошер“ – Beehive Cluster) в съзвездието Рак, както ще се вижда на 14 юни от около 22^h 10^m за наблюдател от района на София. Тогава ярката планета ще бъде на височина 19° над западния хоризонт, а на 6° 14′ над и вляво от нея ще бъде видим Марс.

Венера ще се наблюдава като вечерница до около 25 юли, след което бързо ще навлезе в сиянието около Слънцето. На 13 август в 14^h 15^m тя ще бъде в долно съединение, т.е. в най-близката до нас точка от нейната орбита. След кратък период на отсъствие, около 23 август тя отново ще се появи на небето, но вече като Зорница.

До края на лятото и през есента условията за наблюдения на Венера ще се подобряват и на 24 октомври тя отново ще бъде в максимална елонгация, но този път на 46° западно от Слънцето. В утрата около тази дата Венера ще изгрява почти 4 часа преди Слънцето. До края на годината ярката планета ще се наблюдава като Зорница.

Орбиталният период на Венера е 224.7 дни (0.6152 земни години), а синодичният ѝ период е 583.92 дни.

Таблица 5. Максимални елонгации на Венера през годината

Марс

В началото на 2023 той ще се движи в съзвездието Бик и ще бъде видимо близо до двата разсеяни звездни купа Плеяди и Хиади. Към края на януари Червената планета ще бъде с яркост –0.3 mag. На 12 февруари вечерта кометата C/2022 E3 (ZTF) ще се наблюдава видимо близо до Марс. На 26 март планетата ще навлезе в съзвездието Близнаци. Подобно както и Венера, на 2 юни вечерта Марс ще бъде видим на фона на разсеяния звезден куп М44 в съзвездието Рак. През 2023 г. Марс няма да бъде в опозиция. В съединение със Слънцето той ще бъде на 18 ноември в 07^h 41^m. По тази причина, поради видимата си близост до Слънцето, Марс няма да може да се наблюдава от около средата на септември до края на годината.

Орбиталният период на Марс е 686.96 дни (1.88 земни години), а синодичният – 779.96 дни.

Марс на фона на разсеяния звезден куп М44 „Ясли“ (или „Кошер“ – Beehive Cluster) в съзвездието Рак на 2 юни около 22^h 15^m за наблюдател от района на София. Тогава Червената планета ще бъде на височина 26° над западния хоризонт, а на 10° западно от нея ще бъде видима Венера.

Юпитер и Сатурн

В началото на годината двете гигантски газови планети ще бъдат видими над югозападния хоризонт веднага след свечеряване. Юпитер ще бъде в съзвездието Риби, а Сатурн – в Козирог. Във вечерите около края на януари Сатурн ще се наблюдава вече трудно, тъй като ще бъде много ниско над югозападния хоризонт веднага след стъмване. Така ще завърши и периодът на вечерната видимост на Юпитер, но доста по-късно – около 20 март.

Съединението на Сатурн със Слънцето ще бъде на 16 февруари в 18^h 48^m, а на Юпитер – на 12 април в 01^h 07^m.

От около 25 март Сатурн ще започне да се наблюдава ниско на изток-югоизток рано сутрин преди развиделяване. Юпитер ще се появи по същия начин в утринна видимост около 15 май.

Условията за наблюдение на двете планети ще се подобряват – техните изгреви ще подраняват все повече през нощите и към края на септември те ще бъдат видими около два часа след залез слънце. Тогава Сатурн ще бъде над югоизточния хоризонт в съзвездието Водолей, а Юпитер ще изгрява от изток в Овен.

Противостоянието на Сатурн ще бъде на 27 август в 11^h 28^m, а на Юпитер – на 3 ноември в 07^h 02^m. На тези дати двете планети ще се наблюдават най-удобно над южния хоризонт в полунощ, с най-висока яркост и с най-голям ъглов диаметър. При противостоянието си на 27 август Сатурн ще бъде с яркост 0.4 mag и с ъглов диаметър 19″, в съзвездието Водолей. На 3 ноември Юпитер ще бъде с яркост –2.9 mag и с ъглов диаметър 49.4″, в съзвездието Овен.

Двете планети ще се наблюдават удобно до края на годината.

Орбиталният период на Юпитер е 4 335.35 дни (11.87 земни години), а синодичният му период е 398.86 дни.

Сатурн има орбитален период 10 759.22 дни (29.46 земни години) и синодичен период 378.09 дни.

Уран

През цялата година той ще се движи бавно в югоизточната част на съзвездието Овен, без да пресича неговите граници. В началото на годината Уран ще бъде с яркост 5.7 mag и с ъглов диаметър 3.5″. На 9 май в 22^h 56^m планетата ще бъде в съединение със Слънцето, т.е. няколко седмици преди и след тази дата ще бъде невъзможно да я видим. Когато в началото на юни съзвездието Овен започне да се появява ниско на североизток, ще започне следващия период на видимост на Уран. Той ще бъде в противостояние на 13 ноември в 19^h 21^m, когато ще е с яркост 5.6 mag и с ъглов диаметър 3.8″. В нощите около тази дата Уран ще се наблюдава най-удобно и високо над южния хоризонт около полунощ.

Въпреки че теоретично следва Уран да може да се забележи с невъоръжено око, на практика това е невъзможно – той не може да бъде разпознат сред слабите звезди на Овен. Може да бъде открит с бинокъл, но след като първо се запомни добре разположението му сред звездите.

Уран е наблюдаван за пръв път от английският астроном Уйлям Хершел, който обявява това свое откритие на 13 март 1781 г.

Орбиталният период на Уран е 30 688.5 дни (84.02 земни години), а синодичният ѝ период е 369.66 дни.

Нептун

В началото на годината Нептун ще бъде в североизточната част на съзвездието Водолей, с яркост 7.9 mag и с ъглов диаметър 2.4″. В нощта на 4 срещу 5 март той ще пресече границата на Водолей с Риби и до края на годината ще се движи бавно в югозападната част на Риби. Ще бъде в област бедна на ярки звезди. На 16 март в 01^h 39^m Нептун ще бъде в съединение със Слънцето, а на 19 септември в 14^h 17^m той ще бъде в противостояние, с яркост 7.8 mag и с ъглов диаметър 2.4″.

Тази планета може да се наблюдава ефективно само с телескоп при големи увеличения, макар че теоретично би следвало тя да може да бъде забелязана и с бинокъл.

Нептун е наблюдаван за пръв път от немският астроном Йохан Годфрид Гал на 23 септември 1846 г., на позиция само с 1° разлика от предварително изчислената от френския математик и астроном Юрбен Льоверие. Години преди това друг френски астроном – Алексис Бувар допуска съществуването на планета отвъд Уран, поради наблюдаваните промени в орбитата на самия Уран, породени от гравитационното смущение на неизвестната тогава осма планета.

Орбиталният период на Нептун е 60 182 дни (164.8 земни години), а синодичният му период е 367.49 дни.

По-атрактивни взаимни съединения на планетите

22 януари – Венера на 26′ южно от Сатурн

Тези две планети ще бъдат в съединение по ректасцензия на 22 януари около 21^h, но явлението ще бъде трудно за наблюдение. Около 1 час след залез слънце (в 18^h 30^m за София) Венера и Сатурн ще бъдат на височина само 7° над хоризонта в посока югозапад-запад. Тогава ъгловото отстояние между планетите ще бъде 26′.

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на явлението:

Венера: –3.9 mag, 10.9″, с 93% осветен диск;

Сатурн: 0.8 mag, 15.5″.

2 март – Венера на 32′ северно от Юпитер

Ректасцензиите на двете планети ще се изравнят на 2 март около 12^h, когато Венера ще бъде на ъглово отстояние 32′ от Юпитер От България явлението ще се наблюдава удобно във вечерите на 1 и 2 март от около 19^h 00^m, когато небето на запад ще е вече достатъчно тъмно. Тогава за наблюдател от София двете планети ще бъдат на височина около 20° над западния хоризонт. На 1 и 2 март в 19^h 00^m Юпитер и Венера ще бъдат на ъглово отстояние 42′, но в различно взаимно разположение, показано в двете фигури за това явление. Съединението ще може да се наблюдава до залеза на двете планети около 20^h 50^m за София.

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на явлението:

Венера: –4.0 mag, 12.3″, с 86% осветен диск;

Юпитер: –2.1 mag, 34.1″.

Юпитер и Венера на 1 март в 19^h 00^m за наблюдател от София, на ъглово отстояние 42′ и височина над западния хоризонт около 20°.

Юпитер и Венера на 2 март в 19^h 00^m за наблюдател от София, на ъглово отстояние 42′ и височина над западния хоризонт около 20°.

Също на 2 март ще се случи съединение на Меркурий със Сатурн, но поради това, че двете планети ще изгреят само 17 минути преди изгрева на Слънцето, това съединение няма да може да се наблюдава.

28 март – Меркурий на 1° 33′ северно от Юпитер

Двете планети ще бъдат в съединение по ректасцензия на 28 март около 17^h на отстояние 1° 26′ една от друга, но явлението ще бъде трудно за наблюдение. На 28 март вечерта залезът на Меркурий и Юпитер ще настъпи около 20^h 48^m за София, което е само 50 минути след залеза на Слънцето и затова те няма да могат да се видят удобно. Преди залеза си те ще бъдат много ниско в още светлото небе на запад. На 28 март вечерта ъгловото отстояние между двете планети ще бъде 1° 33′.

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на явлението:

Меркурий: –1.3 mag, 5.5″, с 89% осветен диск;

Юпитер: –2.1 mag, 33.2″.

26 юли – Меркурий на 5° 17′ северно от Венера

Двете планети ще бъдат в съединение по ректасцензия на 26 юли в 16^h, на ъглово отстояние 5° 17′, т.е. доста раздалечени.

Явлението ще бъде трудно видимо. На 26 юли вечерта залезът на Венера ще настъпи около 21^h 39^m за София, което е само 45 минути след залез слънце. При тези условия ще е видима по-скоро само Венера в още светлото небе ниско на запад. На 26 юли вечерта ъгловото отстояние между двете планети ще бъде 5° 12′.

Яркост, ъглови диаметри и осветеност на дисковете на планетите:

Меркурий: –0.1 mag, 6.1″, с 69% осветен диск;

Венера: –4.3 mag, 50.5″, с 10% осветен диск (изтъняващ сърп).

29 октомври – Меркурий на 21′ южно от Марс

Двете планети ще бъдат в съединение по ректасцензия на 29 октомври около 19^h, на ъглово отстояние 21′. Явлението обаче няма да може да се наблюдава поради близостта на Слънцето. Вечерта на 29 октомври залезът на двете планети ще настъпи около 17^h 37^m за София – само 13 минути след залеза на Слънцето.

28 декември – Меркурий на 3° 34′ северно от Марс

Двете планети ще бъдат в съединение по ректасцензия на 28 декември в 04^h, на ъглово отстояние 3° 34′.

Явлението ще бъде почти невъзможно за наблюдение. На 28 декември сутринта двете планети ще бъдат над хоризонта от 07^h 09^m за София, което е само 47 минути преди изгрев слънце. Тогава ъгловото отстояние между Марс и Меркурий ще бъде 3° 35′.

Яркост, ъглови диаметри и осветеност на дисковете на планетите:

Меркурий: 1.8 mag, 9.4″, с 12% осветен диск (тесен сърп);

Марс: 1.4 mag, 3.8″.

Окултации на планети от Луната

През 2023 г. от България няма да се наблюдават закривания на планети от Луната.

ПО-ЯРКИ КОМЕТИ

В началото на 2023 г. две комети, открити при наблюдения по програмата Zwicky Transient Facility (ZTF) от обсерваторията Паломар в Калифорния, ще бъдат достъпни за фотографиране с любителска техника.

C/2020 V2 (ZTF)

В първите нощи на януари тази комета ще бъде в околополярната област на небето, видимо недалеч от звездата γ-Цефей. Тогава тя ще бъде с яркост около 9.8 mag (видима звездна величина), което я прави подходяща по-скоро само за фотографски наблюдения. В началото на втората седмица на януари C/2020 V2 ще навлезе в съзвездието Касиопея. Кометата ще премине през перихелия си на 8 май 2023 г., на разстояние 333.3 млн. км от Слънцето. Тогава обаче тя няма да може да се наблюдава – ще бъде в съзвездието Овен, където ще се намира и Слънцето. Най-близо до Земята C/2020 V2 ще бъде на 17 септември – на разстояние 277.35 млн. км от нас. Тогава кометата ще бъде до границата, разделяща съзвездията Кит и Пещ, а яркостта ѝ ще бъде около 9.7 mag, т.е. тя ще си остане предимно фотографски обект. Тази комета бе открита на 2 ноември 2020 г. при наблюдения по споменатата програма ZTF.

Видимият път на кометата C/2020 V2 (ZTF) от началото на годината докъм средата на февруари. Нейните позиции са означени през три дни за 0^h българско време, във формат месец-ден (mm-dd).

C/2022 E3 (ZTF)

От началото на януари докъм средата на февруари с бинокъл или с малък телескоп ще може да се проследи небесния път на кометата C/2022 E3 (ZTF). Към момента се очаква тя да бъде най-ярката комета за 2023 г., която ще се наблюдава удобно – с максимална яркост около 5 mag. Толкова ярка ще можем да я видим от последните нощи на януари до края на първата седмица на февруари. Тогава кометата ще премине през съзвездията Малка мечка, Жираф и Колар. Най-близо до Земята тя ще бъде на 1 февруари, на разстояние 42.49 млн. км от нас. В началото на годината C/2022 E3 ще изгрява около 01^h 20^m в съзвездието Северна корона, но опити за нейното наблюдение могат да се правят в часовете преди разсъмване, когато тя е вече по-високо над хоризонта. В Северна корона кометата ще се движи бавно до 12 януари, след което ще навлезе в съзвездието Херкулес. Също на 12 януари C/2022 E3 ще премине през перихелия си – на разстояние 166.38 млн. км от Слънцето. Кометата е открита на 2 март 2022 г. при наблюдения по програмата ZTF.

В някои медии се изказаха предположения, че същата комета е преминала покрай Земята преди близо 50 000 години – колкото се счита, че е нейният орбитален период. Твърди се че тогава тя е била наблюдавана от древните ни предшественици през каменната ера. Разбира се, няма как да сме сигурни в това!

Видимият път на кометата C/2022 E3 (ZTF) във втората половина на януари и през февруари 2023 г. Нейните позиции са означени през три дни за 3:00 ч. българско време, във формат месец-ден (mm-dd).

96P/Machholz-1 (2023)

В края на януари предстои сравнително близко преминаване на тази комета покрай Земята. Тя ще премине през перихелия си на 31 януари, на разстояние 17.42 млн. км от Слънцето. На същата дата кометата ще бъде най-близо и до нас – на разстояние 17.65 млн. км. Въпреки, че на датата на перихелия се очаква нейната яркост да бъде доста висока – около 0.6 mag (видима звездна величина), кометата ще бъде близо до Слънцето и затова няма да може да се наблюдава. Ще можем да я видим рано в утрата след 3-4 февруари, но трудно – съвсем ниско над източния хоризонт и за кратко преди изгрев слънце. Очаква се тогава тя да бъде вече с по-ниска яркост – около 5 mag, т.е. близо до границите на възможностите на невъоръженото око. Предвид това и заради нейната малка височина над хоризонта, ще ни трябва добър бинокъл или зрителна тръба за да я видим. В следващите утра на февруари яркостта на 96P бързо ще спада.

Тази комета е открита от американския астроном любител Доналд Махолц (Donald Machholz) на 12 май 1986 г. при наблюдения с бинокъл с диаметър на обективите 130 mm. Кометата е късопериодична – с орбитален период е 5.29 години.

Счита се, че същата комета е родителско тяло на метеорния поток Ариетиди, наблюдаващ се рано сутрин от 14 май до 24 юни, както и на потока Южни делта-Аквариди, видим от 12 юли до 23 август. С други думи тези два потока се наблюдават, когато нашата планета прекосява метеорните роеве, отделили се в космическото пространство от тази комета.

Небето над източния хоризонт на 3 февруари в 06^h 40^m за наблюдател от района на София, с видимия път на кометата 96P/Machholz-1 от 3 февруари до 7 март. Позициите на кометата са означени през 2 дни във формат месец-ден (mm-dd).

ПО-АКТИВНИ МЕТЕОРНИ ПОТОЦИ

При планирането на наблюдения на метеорни потоци по време на техните максимуми трябва да се съобразим с три важни условия: Първо, трябва да проверим дали максимумът на потока, който желаем да наблюдаваме, се пада в тъмната част на денонощието за нашите географски дължини. Часът на настъпването на максимума се определя на база еклиптичната дължина на Слънцето λ☉ (давана в градуси), при която Земята се намира в най-гъстата част на съответния метеорен рой, прекосявана от земната орбита. Ако максимумът се пада през деня, преценяваме кое е най-близкото до него удобно време за наблюдение – в началото или в края на най-близката нощ.

Второто важно нещо е да изберем време за наблюдение, когато т.нар. радиант на метеорния поток е над хоризонта. Колкото по-високо в небето е радиантът, толкова по-голям брой метеори ще видим от дадения поток.

Третото, но не най-маловажно условие се отнася за Луната. Ако тя е над хоризонта и във фаза близка до пълнолуние, ще създава светъл фон на небето, при който не могат да се извършват ефективни визуални наблюдения.

Разяснения за някои термини, описващи метеорните потоци, както и полезни препоръки към желаещите да провеждат метеорни наблюдения, ще намерите в раздел „Използвани термини“.

Квадрантиди (QUA)

Mаксимумът на този първи за годината метеорен поток ще бъде на 4 януари (сряда) около 05^h 40^m, при еклиптична дължина на Слънцето λ_☉ = 283.15°. Активността на потока по време на максимума е около 100 метеора приведено към време 1 час. Квадрантиди има кратък интензивен максимум, по-къс от половин час. На 4 януари Луната ще залезе в 05^h 57^m за София с 92% осветен диск – почти пълна. Въпреки това наблюдения ще могат да се проведат, тъй като по време на максимума Луната ще бъде ниско над северозападния хоризонт, а радиантът на потока ще е вече високо на североизток. На 4 януари Слънцето ще изгрее за София в 07^h 57^m, а ефективни наблюдения ще могат да се провеждат до около 06^h 45^m.

Този поток се поражда от метеорни роеве – облаци от космически частици, отделящи се в космическото пространство от астероида 2003 EH1, който има орбитален период 5.5 години. От 28 декември до 12 януари Земята прекосява тези метеорни роеве, поради което в ясните и безлунни нощи през същия период виждаме повече на брой метеори.

Лириди (LYR)

Максимумът на метеорния поток Лириди за 2023 г. ще бъде на 23 април около 04^h българско време (при λ_☉ = 32.32°), когато зенитното часово число достига до около 18 (метеора за час). По принцип потокът може да се наблюдава след 22^h, когато радиантът в съзвездието Лира се издига над североизточния хоризонт и към края на нощта той е вече високо в небето. В случая ще имаме благоприятното условие, че максимумът на потока ще настъпи към края на нощта, когато радиантът вече ще се е издигнал. В нощта на 22 срещу 23 април (събота срещу неделя) Луната няма да затруднява наблюденията. Тя ще залезе в 23^h 12^m за София с 8% осветен диск – като тънък сърп. На 23 април Слънцето ще изгрее в 06^h 33^m за София, а визуални наблюдения ще са възможни до около 05^h 20^m.

Метеорният поток Лириди е активен от около 16 до 25 април. Родителското му тяло е дългопериодичната комета C/1861 G1 (Thatcher) /Тачър/, с период 415 г. За последен път тази комета е преминала през своя перихелия си на 3 юни 1861 г.

Ета-Аквариди (ETA)

Този поток е активен от 19 април до 28 май, с максимум за 2023 г. на 6 май около 18^h българско време (при λ_☉ = 45.5°). Предвид, че съзвездието Водолей, в което се намира радианта, изгрява към края на майските нощи, наблюденията трябва да се проведат също тогава. На 6 май радиантът е близо до звездата η Водолей и за София той ще изгрее около 03^h. В нощта на 5 срещу 6 май (петък срещу събота) Луната ще бъде пълна и ще е видима през цялата нощ, с което ще затрудни много наблюденията. На 6 май Слънцето ще изгрее за София в 06^h 15^m, така че евентуални наблюдения ще могат да се провеждат до около 05^h. През следващата нощ неблагоприятните условия ще бъдат също такива.

Потокът η-Аквариди се поражда от метеорни роеве, отделящи се в пространството от Халеевата комета (1P/Halley), която има орбитален период около 76 години. Зенитното часово число на потока при неговия максимум е между 40 и 85 – вариращо в различни години, но реално от нашите географски ширини могат да се видят около 15 – 30 бързи бели метеора за час, поради ниският до хоризонта радиант.

Ариетиди (ARI)

Потокът е активен от около 14 май до 24 юни, с максимум за 2023 г. в първите часове на 8 юни (при λ_☉ = 76.6°). Метеори от него обаче могат да се видят само рано сутрин, в късия интервал от изгрева на радианта в съзвездието Овен (около 03^h 40^m за София) до изсветляването на небето на североизток сутринта. На 8 юни (четвъртък) Слънцето ще изгрее за София в 05^h 49^m, а визуални наблюдения ще са възможни до около 04^h 20^m. Зенитното часово число на Ариетиди е около 30, но предвид ниският до хоризонта радиант и краткото възможно време за наблюдение, реално забелязаните метеори следва да са много по-малко. Потокът е труден за наблюдение и обикновено се определя като дневен.

На 8 юни рано сутринта Луната ще бъде видима в посока югоизток-юг с 80% осветен диск и това допълнително ще затруднява наблюденията.

Родителското тяло на потока не е установено със сигурност. Предположенията са за две такива – астероидът 1566 Icarus или кометата 96P/Machholz.

Юнски Боотиди (JBO)

Този поток е интересен с бавните си ярки жълто-оранжеви метеори. Активен е от 22 юни до 2 юли, с максимум за 2023 г. на 28 юни около 01^h българско време (при λ_☉ = 95.7°). В нощта на 27 срещу 28 юни (вторник срещу сряда) Луната ще залезе в 02^h 02^m за София с 66% осветен диск и след това условията за наблюдение ще бъдат добри.

Активността на потока по време на максимума варира в широки граници през различни години, но дори и при ниска активност, неговите ярки и бавни метеори се фотографират по-успешно от бързите метеори на повечето други потоци. Юнски Боотиди се поражда от метеорни роеве, отделили се от кометата 7P/Pons-Winnecke, имаща орбитален период 6.4 години. За последен път тази комета премина през перихелия си на 27 май 2021 г., а следващият неин перихелий ще бъде на 25 август 2027 г.

Южни делта-Аквариди (SDA) и Алфа-Каприкорниди (CAP)

Това са два метеорни потока с близки радианти, намиращи се съответно в съзвездията Водолей и Козирог. Максимумите им съвпадат – на 30 юли – неделя (при λ_☉ = 127° и за двата), но пълната Луна в края на юли и в началото на август ще затруднява тяхното наблюдение.

Метеорите и на двата потока са бавни, жълтеникави, като нерядко са много ярки „болиди“. Обичайно те се наблюдават най-добре във втората половина на нощите около края на юли и в началото на август. Макар че зенитното часово число на Южни δ-Аквариди е около 25, а на α-Каприкорниди – около 5, по време на техните максимуми от географските ширини на България могат да се наброят само около 15 – 20 метеора за час общо. Причината е в ниските им до хоризонта радианти. През юлските нощи съзвездията Водолей и Козирог са видими ниско на югоизток в полунощ и ниско на югозапад сутрин преди развиделяване.

Потокът Южни δ-Аквариди е активен от 12 юли до 23 август. Неговото родителско тяло не е установено със сигурност, но се счита, че е кометата 96P/Machholz-1 (същата, която вероятно поражда и метеорния поток Ариетиди). Тази комета има орбитален период 5.3 години и ще премине през перихелия си на 31 януари 2023 г.

Потокът α-Каприкорниди е активен от 3 юли до 15 август и се поражда от метеорни роеве, отделящи се от кометата 45P/Honda–Mrkos–Pajdušáková, имаща орбитален период 5.25 години. За последен път тази комета премина през перихелия си на 26 април 2022 г. Поради скорошните преминавания през перихелий на двете комети, тази година може да се очаква повишена активност и на двата потока, но за съжаление пълната Луна ще попречи да проверим това.

Персеиди (PER)

Максимумът на метеорния поток Персеиди за 2023 г. ще бъде на 13 август от около 10^h до 15^h, т.е. през деня за България (при λ_☉ от 140.0° до 140.1°). Въпреки това наблюдения могат да се проведат в нощите на 12 срещу 13 август (събота срещу неделя) и на 13 срещу 14 август (неделя срещу понеделник). В нощта срещу 13 август Луната ще изгрее в 03^h 04^m за София с 10% осветен диск – като тънък сърп, 3.4 дни преди новолуние. Затова тя няма да затруднява визуалните наблюдения.

Поради това, че Персеиди е активен поток – с около 90-100 метеора за час при своя максимум и се случва в удобно за наблюдение време – в още топлите летни нощи, традиционно той привлича вниманието на много хора от Северното полукълбо на Земята. Радиантът на потока се намира видимо близо до звездата η от съзвездието Персей, което веднага след свечеряване е видимо на хоризонта в посока север-североизток. До края на августовските нощи то се издига все по-високо в небето, с което условията за наблюдение на Персеиди се подобряват. На 13 август Слънцето ще изгрее за София в 06^h 31^m, а ефективни наблюдения ще могат да се провеждат до около 05^h 20^m.

Потокът Персеиди се поражда от метеорни роеве, отделили се от кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътл). Тя е дългопериодична и преминава през перихелия на орбитата си веднъж на 133 години. За последен път 109P премина през перихелия си на 11 декември 1992 г. От около 17 юли до 24 август всяка година Земята прекосява тези метеорни роеве, поради което в безлунните нощи от същия период наблюдаваме повишена метеорна активност. За последната допринася и фактът, че Персеиди се застъпва по време с описаните по-горе два потока Южни δ-Аквариди и α-Каприкорниди (както и с още няколко по-слаби), които добавят своя принос.

Дракониди (DRA)

Това обикновено е слаб метеорен поток. Неговият максимум за 2023 г. ще бъде на 9 октомври около 10^h българско време (при λ_☉ = 195.4°), т.е. през деня за нас. Активността по време на максимума е около 5-10 бавни червеникави метеора за час. През нощта на 8 срещу 9 октомври (неделя срещу понеделник) Луната ще изгрее в 01^h 52^m за София с 28% осветен диск (изтъняващ сърп) и няма да затруднява осезаемо визуалните наблюдения. На 9 октомври Слънцето ще изгрее в 07^h 32^m за София, а ефективни наблюдения ще са възможни до около 06^h 20^m.

Обикновено по-висока активност на потока се наблюдава след скорошно преминаване на кометата 21P/Giacobini-Zinner през нейния перихелий (с изключение на последния път). Повишена активност бе наблюдавана през 2011 и 2012 г. Кометата 21P е с орбитален период 6.6 години и за последен път премина през перихелия си на 10 септември 2018 г. Следващият неин перихелий ще бъде на 25 март 2025 г. Земята прекосява метеорните роеве, отделящи се от тази комета, в краткия период от 6 до 10 октомври, когато са активни Дракониди.

Ориониди (ORI)

Максимумът на Ориониди за 2023 г. се очаква да настъпи в нощта на 21 срещу 22 октомври (събота срещу неделя) около 02^h българско време (при λ_☉ = 208°), с около 20 бързи метеора на час. Потокът може да се наблюдава след изгрева на неговия радиант в съзвездието Орион около 22^h 50^m за София. В нощта срещу 22 октомври Луната ще залезе в 23^h 26^m за София с 47% осветен диск (фаза първа четвърт), след което условията за наблюдение ще бъдат добри. На 22 октомври Слънцето ще изгрее за София в 07^h 48^m, поради което визуални наблюдения ще могат да се провеждат до около 06^h 40^m.

Потокът Ориониди е активен от около 2 октомври до 7 ноември. Той, както и описаният по-горе поток η-Аквариди, се пораждат от метеорни роеве, отделили се от Халеевата комета. Земята преминава два пъти годишно през тях – през пролетта и през есента.

Южни Тауриди (STA) и Северни Тауриди (NTA)

Това са два слаби метеорни потока, които обаче са много продължителни –траят почти по два месеца всеки и се застъпват във времето. Южни Тауриди са активни от около 20 септември до 20 ноември, а Северни Тауриди – от около 20 октомври до 10 декември.

Максимумът на Южни Тауриди за 2023 г. ще бъде в нощта на 5 срещу 6 ноември (при λ_☉ = 223°), с активност около 5 метеора на час. В същата нощ Луната ще изгрее в 23^h 44^m с 45% осветен диск – фаза последна четвърт и ще затруднява наблюденията. Поради това е добре да се планират наблюдения преди лунния изгрев.

Максимумът на Северни Тауриди ще бъде в нощта на 12 срещу 13 ноември (при λ_☉ = 230°), също с активност около 5 метеора на час. През същата нощ Луната ще бъде в новолуние и няма да затруднява наблюденията.

Двата радианта са видимо близки и се намират в съзвездието Бик. В началото на ноемврийските нощи те са ниско над североизточния хоризонт и се издигат в небето до около 03^h 30^m, а с това условията за наблюдение се подобряват.

Родителското тяло на Южни Тауриди е кометата 2P/Encke, която има къс орбитален период от 3.3 години. За последен път тя премина през перихелия си на 25 юни 2020 г., а следващият неин перихелий ще бъде на 22 октомври 2023 г.

Родителското тяло на Северни Тауриди е астероидът 2004 TG10, за който се предполага, че е фрагмент (отломка) от кометата 2P/Encke. Неговият орбитален период е много близък до този на Encke – 3.34 години.

Леониди (LEO)

Потокът е активен от 6 до 30 ноември, с максимум за 2023 г. на 18 ноември около 07^h българско време (при λ_☉ = 235.27°). В нощта срещу 18 ноември (петък срещу събота) радиантът на потока, който е видимо близо до звездата ζ от съзвездието Лъв, ще изгрее около 23^h 25^m за София и условията за наблюдение ще се подобряват с издигането му над източния хоризонт до края на нощта. Луната няма да затруднява наблюденията – тя ще залезе още на 17 ноември вечерта в 20^h 17^m за София, с 21% осветен диск. На 18 ноември Слънцето ще изгрее в 07^h 21^m за София, а визуални наблюдения ще могат да се провеждат до около 06^h 15^m, т.е. почти до максимума.

Принципно по време на максимума на Леониди могат да се наброят около 15 бързи синьо-зеленикави метеора за час. Родителското тяло на потока е кометата 55P/Tempel-Tuttle (Темпъл-Тътл), имаща период около 33 години. Затова през същия период Леониди се наблюдава във вид на метеорни дъждове. Последният такъв бе през 2002 г., с интензивност около 3 500 метеора за час.

Геминиди (GEM)

Това е третият и последен от най-активните метеорни потоци през годината – след Квадрантиди и Персеиди. Наблюдава се от около 4 до 17 декември, когато Земята прекосява метеорни роеве, отделящи се от астероида 3200 Фаетон. Този астероид има орбитален период 523.6 дни.

Максимумът на Геминиди за 2023 г. ще бъде на 14 декември (четвъртък) около 21^h българско време (при λ_☉ = 262.2°). В момента на максимума активността е над 120 метеора за час. На 14 декември вечерта Луната ще залезе в 18^h 03^m с 3.7% осветен диск (почти 2 дни след новолуние) и няма да затруднява наблюденията. Радиантът на потока се намира в съзвездието Близнаци, близо до звездата Кастор (α Gem). До около 02^h радиантът ще се издига все по-високо в небето, поради което условията за наблюдения ще бъдат много добри през цялата нощ. На 15 декември Слънцето ще изгрее в 07^h 49^m за София, а визуални наблюдения ще могат да се провеждат до около 06^h 45^m.

Източната част на небето на 14 декември (четвъртък) вечерта в 23^h за наблюдател от района на София, с радианта на метеорния поток Геминиди в съзвездието Близнаци

Урсиди (URS)

Този последен за годината метеорен поток е активен от 17 до 26 декември, с максимум за 2023 г. на 23 декември около 06^h българско време (при λ_☉ = 270.7°). Тогава ще могат да се наброят около 10 средно бързи метеора за час. В нощта на 22 срещу 23 декември (петък срещу събота) Луната ще залезе в 04^h 09^m за София с 84% осветен диск и няма да затруднява наблюденията по време на самия максимум. На 23 декември Слънцето ще изгрее в 07^h 54^m за София, а визуални наблюдения ще могат да се провеждат до около 06^h 45^m.

Родителското тяло на потока е кометата 8P/Tuttle (Тътл) с орбитален период 13.6 години. За последен път тя премина през перихелия си на 27 август 2021 г., т.е. сравнително скоро, поради което може да се очаква повишена метеорна активност.