„Гид на любителя астроном“ съдържа информация за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления, като е отделено повече внимание на условията за тяхното наблюдение от България. Книжката съдържа също няколко авторски статии на различни теми от астрономията и оптиката. Надяваме се, че изданието ще бъде полезно за широкия кръг читатели, проявяващи интерес към тези области, както и за любителите астрономи – при планирането на техните наблюдения.

Използвани термини Архив: 2020 г., 2019 г., 2018 г.

ПО-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ АСТРОНОМИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ ПРЕЗ 2022 г.

Пенчо Маркишки

Начало на сезоните, перихелий и афелий на Земята

Фази на Луната и лунни явления

Етапи на полумрака

Слънчеви и лунни затъмнения

Видимост на планетите от Слънчевата система

По-ярки комети

По-активни метеорни потоци

Избухване в двойната звездна система KIC 9832227

Полезни връзки

„Гид на любителя астроном 2022“

Моментите на астрономическите явления са дадени в българско официално време. Изключения са малко на брой случаи, в които са посочени моменти по UTC, като това е изрично указано. Моментите на видимите от България явления са изчислени за Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с координати 42° 40′ 55″N и 23° 20′ 40″E (λ в часови единици 01h 33m 22.7s).

НАЧАЛО НА СЕЗОНИТЕ ПРЕЗ 2022, ПЕРИХЕЛИЙ И АФЕЛИЙ НА ЗЕМЯТА

Астрономическа пролет: 20 март, 17h 33m (пролетно равноденствие)

Астрономическо лято: 21 юни, 12h 13m (лятно слънцестоене, най-дългия ден в годината, траещ 15 часа и 20 минути за София)

Астрономическа есен: 23 септември, 04h 03m (есенно равноденствие)

Астрономическа зима: 21 декември, 23h 48m (зимно слънцестоене, най-късия ден в годината, траещ 09 часа и 03 минути за София)

Земята ще бъде в перихелий (в най-близката до Слънцето точка от своята орбита) на 4 януари в 08h 52m, при разстояние Земя-Слънце 147 105 052 km. По време на своя перихелий нашата планета се движи най-бързо по орбитата си – със скорост 30.29 km/s.

Земята ще бъде в афелий (в най-отдалечената от Слънцето точка на своята орбита) на 4 юли в 10h 10m, при разстояние до Слънцето 152 098 455 km. По време на афелия Земята се движи най-бавно по орбитата си – със скорост 29.29 km/s.

През 2022 г. лятно часово време (с 1 час напред) ще се въведе на 27 март (неделя) в 03h 00m.

Връщането към зимно часово време ще стане на 30 октомври (неделя) в 04h 00m.

Дните на астрономията през 2022 г. ще бъдат 7 май – пролетен и 1 октомври – есенен.

ФАЗИ НА ЛУНАТА И ЛУННИ ЯВЛЕНИЯ

Таблица 1. Лунни фази за 2022 г.

Пълнолунието на 14 юни в 14h 51m ще предхожда с 11 часа и 32 минути перигея на Луната на 15 юни в 02h 23m (вижте и таблица 2). При близки във времето пълнолуние и перигей, или новолуние и перигей, настъпва явлението суперлуние (Супер Луна).

Още по-близки във времето ще бъдат перигеят на Луната на 13 юли в 12h 09m и пълнолунието в 21h 37m на същата дата – с разлика 9 часа и 28 минути.

Новолунието на 2 януари в 20h 33m ще настъпи 19 часа и 32 минути след перигея на същата дата в 01h 01m. В края на годината новолунието на 23 декември в 12h 17m ще предхожда с 22 часа и 17 минути перигея на 24 декември в 10h 34m. Това принципно са също суперлуния, макар че при новолуние Луната не може да се наблюдава, поради което не се очаква те да бъдат обявени по медиите.

Най-далечният апогей на Луната за 2022 г. – на 29 юни в 09h 10m (таблица 3) ще настъпи само 3 часа и 18 минути след новолунието на същата дата в 05h 52m. При близки във времето апогей и пълнолуние (или апогей и новолуние) говорим за явлението микролуние (Микро Луна).

Повече за явлениято Супер Луна вижте в раздел „Използвани термини“.

Лунни перигеи и апогеи

Таблица 2. Перигеи на Луната за 2022 г.

Таблица 3. Апогеи на Луната за 2022 г.


ЕТАПИ НА ПОЛУМРАКА

Таблица 4. Продължителност на етапите на полумрака през годината за географската ширина на София

Повече подробности за етапите на полумрака сутрин преди изгрев слънце, респ. вечер след залеза, ще намерите в раздел „Използвани термини“.

СЛЪНЧЕВИ И ЛУННИ ЗАТЪМНЕНИЯ

През 2022 г. ще се случат общо четири затъмнения. Две от тях ще бъдат частични слънчеви – на 30 април и на 25 октомври, а останалите две ще са пълни лунни – на 16 май и на 8 ноември. От България ще могат да се наблюдават две от затъмненията. Ще видим началните частични фази на пълното лунно затъмнение на 16 май и ще можем да проследим отначало до край частичното слънчево затъмнение на 25 октомври.

Някои важни понятия, описващи затъмненията, като максимална фаза (magnitude) и закрита площ (obscuration) са обяснени в раздел „Използвани термини“.

1. Частично слънчево затъмнение на 30 април

Затъмнението ще се наблюдава от югоизточната част на Тихия океан и Южна Америка (Чили, Аржентина, Парагвай, Уругвай и Южна Боливия). От България явлението няма да бъде видимо.

По време на това затъмнение Луната ще бъде близо до възходящия възел на своята орбита. Максималната фаза ще настъпи 4.7 дни преди лунния апогей. Това затъмнение е № 66 от сарос серия 119, съдържаща общо 71 слънчеви затъмнения.

Момент на геоцентричното съединение на Луната по еклиптична дължина: 30 април в 23h 28m 05s

Геоцентрични координати на Слънцето и Луната по време на максималната фаза

Слънце: α = 02h 32m 15.6s δ = +14° 57′ 53

Луна: α = 02h 34m 04.8s δ = +13° 5749

Съзвездие Овен

Ъгловият радиус на Слънцето по време на затъмнението ще бъде 15′ 52.6″, а на Луната 15′ 04″.

Характерни моменти от явлението

Първи контакт на полусянката на Луната със Земята: 30 април 21h 45m 20s

Максимална фаза: 30 април 23h 41m 26s

Последен контакт на полусянката на Луната със Земята: 1 май 01h 38m 02s

Максимална фаза на затъмнението: 0.6396 (близо 0.64 диаметъра от слънчевия диск ще бъдат закрити от Луната).

Такава фаза и съответно – закриване до 54.2% от площта на слънчевия диск ще се наблюдава в 20h 42m UT от място с географски координати 62° 06′ 59″S и 71° 28′ 50″W (в Тихия океан), при залязващо на хоризонта Слънце.

Гама: –1.1901

Данни за затъмнението от EclipseWise.com на Fred Espenak

2. Пълно лунно затъмнение на 16 май

От Западна Европа и от Централна и Западна Африка затъмнението ще се наблюдава рано сутринта на 16 май (понеделник) преди залеза на Луната. От Северна Америка явлението ще бъде видимо в първите часове на нощта след изгрева на Луната. Най-удобно затъмнението ще може да се проследи от Атлантика, Южна Америка, югоизточните части на Тихия океан и Антарктика. От България ще наблюдаваме само началото на явлението. Подробно описание на условията за наблюдение и карти ще намерите по-долу.

По време на затъмнението Луната ще бъде близо до низходящия възел на орбитата си. Максималната фаза ще настъпи 1.5 дни преди лунния перигей. Затъмнението е № 34 от сарос серия 131, съдържаща общо 72 лунни затъмнения.

Момент на геоцентричната опозиция на Луната по еклиптична дължина: 16 май в 07h 14m 08s

Геоцентрични координати на Слънцето и Луната по време на максималната фаза

Слънце: α = 03h 31m 49.5s δ = +19° 05′ 13″, в съзвездие Овен

Луна: α = 15h 31m 27.8s δ = –19° 19′ 40″, в съзвездие Везни

Характерни моменти на затъмнението

Начало на затъмнението от полусянката на Земята (контакт P1): 04h 32m 06s

Начало на затъмнението от сянката на Земята (контакт U1): 05h 27m 54s

Начало на пълната фаза (контакт U2): 06h 29m 05s

Максимална фаза: 07h 11m 31s

Край на пълната фаза (контакт U3): 07h 53m 58s

Край на затъмнението от сянката (контакт U4): 08h 55m 10s

Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 09h 50m 53s

Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 5 часа, 18 минути и 46 секунди.

Продължителност на затъмнението от сянката на Земята: 3 часа, 27 минути и 16 секунди.

Продължителност на пълната фаза: 1 час, 24 минути и 53 секунди.

Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 2.3726.

Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: 1.4137 (т.е. Луната ще навлезе с до 1.4 свой диаметъра в земната сянка)

Гама: –0.2532.

Преминаването на Луната през земната полусянка и сянка на 16 май. Моментите P1 и P4 са на първия и на последния контакт на Луната с полусянката (penumbra). Моментите от U1 до U4 са на контактите на Луната със сянката (umbra). Затъмнението ще се случи след преминаването на Луната през низходящия възел ☋ на нейната орбита.

Условия за наблюдение от България

В началото на затъмнението от земната полусянка в 04h 32m (контакт P1) Луната ще бъде на височина 13° над югозападния хоризонт за София и на 10° за Варна. Тогава все още няма да се забелязва разлика от обичайния вид на пълната Луна. Яркостта на източният (левият) край на лунния диск ще започне да спада по-осезаемо с наближаването на първия контакт със земната сянка (U1) в 05h 28m. Тогава за наблюдател от София Луната ще бъде на височина едва 5° над хоризонта, поради което е нужно да се избере място за наблюдение с нисък хоризонт в посока югозапад-запад. В момента на залеза на Луната в 06h 05m (за София) близо половината от нейния диск ще бъде вече покрит от земната сянка. Поради настъпващата дневна светлина обаче (Слънцето ще изгрее в 06h 04m за София), затъмнената част на лунния диск няма да се наблюдава добре до залеза на Луната.

За Източна България условията ще са по-неблагоприятни. За Варна Луната ще залезе в 05h 44m – само 16 минути след началото на затъмнението от земната сянка. Слънцето ще изгрее за Варна също в 05h 44m. Пълната фаза на затъмнението няма да може да се наблюдава от България.

Частично затъмнената Луна така както ще се наблюдава над западния хоризонт на 16 май около 05h 40m за наблюдател от района на София. Същата сутрин Слънцето ще изгрее в 06h 04m за София, така че около половин час по-рано (в началото на гражданския полумрак) затъмнената част от лунния диск ще бъде все още добре видима.

Лунният диск, навлязъл до половината от диаметъра си в земната сянка на 16 май в 06h 00m – само 5 минути преди залеза на Луната в 06h 05m за София. Тогава обаче, поради вече настъпилата дневна светлина, затъмнената му част няма да може да се наблюдава.

Данни за затъмнението от EclipseWise.com на Fred Espenak

3. Частично слънчево затъмнение на 25 октомври

Третото за 2022 г. затъмнение ще се наблюдава от Европа, Североизточна Африка и Западна Азия. От България явлението ще може да се проследи в ранния следобед на 25 октомври (вторник).

Това затъмнение се случва преди Луната да премине през низходящия възел на орбитата си. Максималната фаза ще настъпи 4.2 дни преди лунният перигей. Затъмнението е № 55 от сарос серия 124, съдържаща общо 73 слънчеви затъмнения.

Момент на геоцентричното съединение на Луната със Слънцето по еклиптична дължина: 25 октомври в 13h 48m 41s

Геоцентрични координати на Слънцето и Луната по време на максималната фаза

Слънце: α = 13h 59m 20.5s δ = –12° 10′ 17″

Луна: α = 14h 01m 10.9s δ = –11° 14′ 16″

Съзвездие: Дева

Ъглов радиус на Слънцето: 16′ 05.0″

Ъглов радиус на Луната: 1552.6″

Характерни моменти от явлението

Първи контакт на полусянката на Луната със Земята: 11h 58m 21s

Максимална фаза: 14h 00m 10s

Последен контакт на полусянката на Луната със Земята: 16h 02m 16s

Максимална фаза на затъмнението: 0.8619 (близо 0.86 диаметъра от слънчевия диск ще бъдат закрити от Луната).

Такава фаза и съответно – закриване до 82.1% от площта на слънчевия диск ще се наблюдава в 11h 00m UT от място с географски координати 61° 38′ 56″N и 77° 20′ 37″E (южно от гр. Ра́дужный, Ханты-Мансийский автономен окръг, Русия). За наблюдател от там, в посочения момент Слънцето ще бъде залязващо на хоризонта.

Гама: 1.0701.

Условия за наблюдение от България

За София затъмнението ще започне в 12h 27m 16s. Най-голямо закриване на слънчевия диск – до 32.1% от площта му ще се наблюдава в 13h 36m 39s (максимална фаза 0.436). Тогава Слънцето ще бъде на височина 35° над южния хоризонт. Краят на явлението за София ще бъде в 14h 45m 59s. Продължителността на затъмнението за столицата ще бъде 2 часа, 18 минути и 43 секунди.

От Източна България затъмнението ще се наблюдава с малко по-голяма максимална фаза. За Варна тя ще бъде 0.503 (с 39.4% закрита площ на слънчевия диск) и ще настъпи в 13h 42m 41s. Началото и краят на затъмнението за Варна ще бъдат съответно в 12h 29m 43s и в 14h 54m 45s. Продължителността на затъмнението там ще бъде 2 часа, 25 минути и 02 секунди.

Нужно е да отправим традиционните в такива случаи предупреждения за защита на зрението и на фотографската техника от опасно силната слънчева светлина! Поставяйте подходящи слънчев филтри пред очите си и пред обективите на използваните от вас оптични прибори!

Следва карта, показваща как ще изглежда максималната фаза на затъмнението за наблюдател от София в 13h 37m:

Следва анимация, сравняваща максималните фази за Варна и за София (картите се сменят през 3 s):

Данни за затъмнението от EclipseWise.com на Fred Espenak

4. Пълно лунно затъмнение на 8 ноември

Това последно за годината затъмнение ще бъде видимо от Азия, Австралия, Тихия океан, Северна Америка, западните части на Южна Америка и Арктика. От България явлението няма да се наблюдава.

При това затъмнение Луната ще бъде близо до възходящия възел на орбитата си. Максималната му фаза ще настъпи 5.8 дни преди лунния апогей. Затъмнението е № 20 от сарос серия 136, съдържаща общо 72 лунни затъмнения.

Момент на геоцентричната опозиция на Луната по еклиптична дължина: 8 ноември в 13h 02m 07s

Геоцентрични координати на Слънцето и Луната по време на максималната фаза

Слънце: α = 14h 54m 11.2s δ = –16° 37′ 47″, в съзвездието Везни

Луна: α = 02h 53m 48.1s δ = +16° 51′ 07″, в съзвездието Овен

Характерни моменти от затъмнението

Начало на затъмнението от полусянката на Земята (контакт P1): 10h 02m 16s

Начало на затъмнението от сянката на Земята (контакт U1): 11h 09m 14s

Начало на пълната фаза (контакт U2): 12h 16m 41s

Максимална фаза: 12h 59m 11s

Край на пълната фаза (контакт U3): 13h 41m 40s

Край на затъмнението от сянката (контакт U4): 14h 49m 06s

Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 15h 56m 13s

Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 5 часа, 53 минути и 57 секунди.

Продължителност на затъмнението от сянката на Земята: 3 часа, 39 минути и 52 секунди.

Продължителност на пълната фаза: 1 час, 24 минути и 58 секунди.

Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 2.4143

Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: 1.3589

Гама: 0.2570

Преминаването на Луната през земната полусянка и сянка на 8 ноември. Моментите P1 и P4 са на първия и на последния контакт на Луната с полусянката (penumbra). Моментите от U1 до U4 са на четирите контакта на Луната със сянката (umbra). Затъмнението ще се случи след преминаването на Луната през възходящия възел ☊ на нейната орбита.

Данни за затъмнението от EclipseWise.com на Fred Espenak

ВИДИМОСТ НА ПЛАНЕТИТЕ ОТ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

Първо нека да напомним, че планетите от Меркурий до Сатурн включително могат да се наблюдават с невъоръжено око като ярки звездоподобни обекти. В началото на 2022 г. ще бъдат видими Меркурий, Юпитер и Сатурн – вечер, както и Марс – рано сутрин.

Някои термини използвани при описанието на планетните конфигурации са обяснени в секцията „Използвани термини“.

Меркурий

Това което винаги трябва да помним за първата планета е, че като най-близка до Слънцето тя се наблюдава трудно и за кратко – вечер след залеза на запад или рано сутрин преди изгрева на изток. Най-удобните моменти за наблюдение на Меркурий са около датите, когато той се намира на най-голямо ъглово отстояние източно или западно от Слънцето – т. нар. максимални източни и западни елонгации. Още в началото на 2022 г. ще има такъв удобен момент – на 7 януари вечерта планетата ще залезе 1 час и 33 минути след залеза на Слънцето (табл. 5). Вечерите около 29 април ще бъдат още по-удобни, тъй като тогава залезът на Меркурий ще закъснява най-много след слънчевия през тази година – до 1 час и 56 минути. Другите по-удобни моменти ще са утрата около 9 октомври и вечерите около 21 декември. Освен че в посочените моменти Меркурий е в максимална елонгация, тогава еклиптиката се издига по-стръмно над хоризонта, което е другата причина за по-дългите интервали време между залезите (респ. изгревите) на Слънцето и планетата.

Орбиталният период на Меркурий е 87.97 дни, а синодичният – 115.88 дни.

Таблица 5. Максимални елонгации на Меркурий през годината

Венера

В началото на годината Венера ще бъде невидима – на 9 януари в 02h 48m тя ще бъде в долно съединение със Слънцето, т.е. в най-близката до нас точка на своята орбита. След кратък период на отсъствие най-ярката планета ще започне да се наблюдава отново около средата на януари като Зорница. Отначало ще се открива трудно в зората сутрин – ниско над югоизточния хоризонт. Гледана през телескоп или с мощен бинокъл тогава тя ще изглежда като тънък сърп. В края на януари планетата ще изгрява вече около 2 часа и 12 минути преди изгрев слънце. Тогава ще се наблюдава удобно с 14.5% осветен диск (все още тънък сърп) и с яркост –4.6 mag. Малко преди това – на 29 януари рано сутринта Венера, Марс и тънкият сърп на старата Луна ще се наблюдават видимо подредени в права линия, ниско на югоизток.

На 20 март в 11h 25m Венера ще бъде в максимална елонгация – на 46.6° западно от Слънцето. На тази дата ярката планета ще изгрее 2 часа и 1 минута преди изгрева на Слънцето. Прави впечатление, че макар тогава Венера да е в максимална елонгация, нейният изгрев ще изпревари слънчевия с около 11 минути по-малко, отколкото в края на януари! На пръв поглед това противоречи на логиката, но причината е в намаляващия ъгъл между еклиптиката и хоризонта в утрата от края на януари до 20 март. Всъщност ако по-внимателно анализираме общият ефект от двете условия, определящи момента на венерийния изгрев – видимото отдалечаване на планетата от Слънцето и споменатото намаляване на ъгъла на еклиптиката, най-голямото подраняване на изгрева на Венера преди нейната максимална елонгация ще бъде на 16 и 17 февруари – с почти 2 часа и 30 минути преди слънчевия изгрев.

Венера ще бъде Зорница дълго време – през цялата пролет и през лятото. Към края на септември тя ще се наблюдава вече трудно в сутрешната зора. На 23 октомври в 00h 17m планетата ще бъде в горно съединение – в най-отдалечената от нас точка на нейната орбита (оттатък Слънцето). Тогава Венера няма да бъде видима, но в началото на декември тя ще започне да се появява вечер, ниско над югозападния хоризонт.

Орбиталният период на Венера е 224.7 дни (0.6152 земни години), а синодичният ѝ период е 583.92 дни.

Преминаването на Венера в района на разсеяния звезден куп M44 „Ясли“ (или „Кошер“ – Beehive Cluster) в съзвездието Рак от 14 до 23 август. На 18 август рано сутринта ярката планета ще бъде на около 33′ южно от центъра на купа. На тази дата Венера ще изгрее в 05h 05m за София, а Слънцето – в 06h 36m. Небесната атракция ще се наблюдава на височина само няколко градуса над източния хоризонт, до настъпването на зората. Предвид това и за да може да се види звездният куп М44 е нужно използване на бинокъл или на малък телескоп. Нужно е също да се избере наблюдателно място с нисък хоризонт в посока изток-североизток. На тази дата Венера ще бъде с яркост –3.9 mag и с ъглов диаметър 10.4″. Гледана през телескоп нейният диск ще изглежда почти пълен – 95% осветен. На картата позициите на Венера са означени във формат месец-ден (mm-dd).

Марс

Той ще може да се наблюдава още в началото на годината – рано сутрин преди развиделяване, ниско над югоизточния хоризонт. Ще бъде в южната част на съзвездието Змиеносец. Яркостта му тогава ще бъде около 1.5 mag, което е малко по-слабо от видимо близката до него червеникава „звезда-съперничка“ Антарес, α от съзвездието Скорпион. Условията за наблюдение на Марс ще се подобряват много бавно – в продължение на почти цяла година и той ще застане в опозиция (в противостояние на Слънцето) чак на 8 декември в 07h 42m. Точно в този момент обаче за нашите географски ширини Марс ще бъде закрит от пълната Луна (вижте раздел „Окултации на планети от Луната“). Около момента на опозицията си Марс ще бъде с яркост –1.9 mag и с ъглов диаметър 17″.
Орбиталният период на Марс е 686.96 дни (1.88 земни години), а синодичният – 779.96 дни.

Юпитер и Сатурн

В началото на годината двете гигантски газови планети ще бъдат видими над югозападния хоризонт веднага след свечеряване. Сатурн ще бъде в съзвездието Козирог, а Юпитер – във Водолей. Във вечерите около 20 януари Сатурн ще се наблюдава вече трудно, тъй като ще бъде много ниско над хоризонта след стъмване. Същото ще се случи и с Юпитер, но близо месец по-късно.

Съединението на Сатурн със Слънцето ще бъде на 4 февруари в 21h 05m, а на Юпитер – на 5 март в 16h 07m.

Небето над югозападния хоризонт на 5 януари при свечеряване с планетите Меркурий, Сатурн и Юпитер, заедно с тънкият лунен сърп (Луна с 12% осветен диск). Два дни по-късно – на 7 януари в 13h 04m Меркурий ще бъде в максимална елонгация – на 19.2° източно от Слънцето, което e един от най-удобните моменти за неговото наблюдение през 2022 г.

От около 10 март Сатурн ще започне да изгрява на изток-югоизток, рано сутрин преди развиделяване. Следвайки дистанцията от близо месец след него, Юпитер също ще започне да се появява сутрин от около 10 април. От тази дата в края на нощите ще бъде видим голям парад на планетите – в посока изток-югоизток (вижте раздел „По-атрактивни взаимни съединения на планетите и планетни паради“ по-долу).

Условията за наблюдение на двете планети ще се подобряват – техните изгреви ще подраняват все повече през нощите и към края на лятото те ще бъдат видими около два часа след залез слънце, ниско на изток-югоизток. Противостоянието на Сатурн ще бъде на 14 август в 20h 10m, а на Юпитер – на 26 септември в 22h 33m. На тези дати съответните планети ще се наблюдават най-удобно над южния хоризонт в полунощ, с най-висока яркост и с най-голям ъглов диаметър. При противостоянието си Сатурн ще бъде с яркост 0.3 mag и с ъглов диаметър 18.8″, в съзвездието Козирог. На 26 септември Юпитер ще бъде с яркост –2.9 mag и с ъглов диаметър 49.8″, в съзвездието Риби.
Двете планети ще се наблюдават удобно до края на годината. През декември те ще бъдат видими високо над южния хоризонт, веднага след свечеряване.

Орбиталният период на Юпитер е 4 335.35 дни (11.87 земни години), а синодичният му период е 398.86 дни.

Сатурн има орбитален период 10 759.22 дни (29.46 земни години) и синодичен период 378.09 дни.

Уран

Както и през миналата година, синкавата планета ще продължи да се движи бавно в южната част на съзвездието Овен. На 17 април Уран ще бъде на 13′ 20″ северно от звездата ο-Ari, която е с блясък 5.8 mag. Тогава планетата ще бъде с яркост 5.9 mag и с ъглов диаметър 3.3″. Ще се наблюдава в първата половина на нощите. Немного след това – на 5 май в 10h 21m Уран ще бъде в съединение със Слънцето, т.е. недостъпен за наблюдение. С появата на съзвездието Овен над североизточния хоризонт рано сутрин през юни, ще започне следващият период на видимост на Уран. Планетата ще бъде в противостояние на 9 ноември в 10h 26m, когато ще бъде с яркост 5.6 mag и с ъглов диаметър 3.7″. В нощите около тази дата Уран ще се наблюдава най-удобно и високо над южния хоризонт, около полунощ.

Въпреки че теоретично би следвало Уран да може да се забележи с невъоръжено око, на практика това е невъзможно – той не може да бъде разпознат сред слабите звезди на Овен. Може да бъде намерен с бинокъл, но след като първо се запомни добре разположението му сред звездите.

През 2022 г. за нашите географски ширини Уран ще бъде окултиран (закрит) два пъти от Луната – на 15 септември и на 5 декември. За повече подробности вижте раздела „Окултации на планети от Луната“ по-долу.

Уран е наблюдаван за пръв път от английският астроном Уйлям Хершел, който обявява това свое откритие на 13 март 1781 г.

Орбиталният период на тази планета е 30 688.5 дни (84.02 земни години), а синодичният ѝ период е 369.66 дни.

Нептун

В началото на годината четвъртият газов гигант в Слънчевата система ще се движи в североизточната част на съзвездието Водолей, с яркост 7.9 mag и с ъглов диаметър 2.4″. На 2 май Нептун ще пресече границата на Водолей с Риби, но на 18 август ще се върне обратно във Водолей. През цялата 2022 г. Нептун ще бъде видимо близо до яркият Юпитер, поради което условията за наблюдение на двете планети ще бъдат сходни. На 13 март в 13h 43m Нептун ще бъде в съединение със Слънцето. На 12 април в 17h 43m той ще бъде в близко съединение по еклиптични дължини с Юпитер (виж раздел „По-атрактивни взаимни съединения на планетите и планетни паради“). На 17 септември в 01h 21m Нептун ще бъде в противостояние, с яркост 7.8 mag и с ъглов диаметър 2.4″.

Тази планета може да се наблюдава ефективно само с телескоп при големи увеличения, макар че теоретично би следвало тя да може да бъде забелязана и с бинокъл.

Нептун е наблюдаван за пръв път от немският астроном Йохан Годфрид Гал на 23 септември 1846 г., на позиция само с 1° разлика от предварително изчислената от френския математик и астроном Юрбен Льоверие. Години преди това друг френски астроном – Алексис Бувар допуска съществуването на планета отвъд Уран, поради наблюдаваните промени в орбитата на самия Уран, породени от гравитационното смущение на неизвестната тогава осма планета.

Орбиталният период на Нептун е 60 182 дни (164.8 земни години), а синодичният му период е 367.49 дни.

По-атрактивни взаимни съединения на планетите и планетни паради

13 февруари и 12 март – Венера и Марс на отстояния съответно 6.5° и 4°

Ректасцензиите на двете планети ще се изравнят за първи път тази година на 13 февруари в 03h 18m, когато Венера ще бъде на 6° 35′ северно от Марс. Тогава Венера ще бъде с яркост –4.6 mag, с ъглов диаметър 40.6″ и с 26% осветен диск (във вид на сърп). Марс ще бъде с яркост 1.3 mag и с ъглов диаметър 4.5″.

От България явлението ще се наблюдава немного след момента на съединението по ректасцензия – на 13 февруари от изгрева на Марс 2 часа преди началото на деня (от 05h 27m за София), до развиделяване. Тогава двете планети ще бъдат на ъглово отстояние около 6.5°.

На 12 март в 16h 10m същите планети отново ще бъдат в съединение по ректасцензии. Тогава Венера ще бъде на 4° 00′ северно от Марс, с яркост –4.5 mag, с ъглов диаметър 27.3″ и с 45.2% осветен диск. Марс ще бъде с яркост 1.2 mag и с ъглов диаметър 4.9″.

От България явлението ще се наблюдава преди момента на съединението – на 12 март, от изгрева на Марс 1 час и 53 минути преди изгрева на Слънцето (от 04h 51m за София), до развиделяване. Тогава двете планети ще бъдат на отстояние около 4° една от друга.

29 март – Венера и Сатурн на отстояние 2.1°

Тези планети ще бъдат в съединение по ректасцензия на 29 март в 16h 12m, когато Венера ще бъде на 2° 10′ северно от Сатурн, с яркост –4.3 mag, с ъглов диаметър 22.4″ и с 54% осветен диск. Сатурн ще бъде с яркост 0.9 mag и с ъглов диаметър 15.8″.

От България явлението ще се наблюдава на 29 март, от изгрева на Сатурн 1 час и 41 минути преди изгрев слънце (от 05h 33m за София), до развиделяване. Тогава двете планети ще бъдат на отстояние около 2.1°.

5 април – Марс и Сатурн на отстояние 19′

Ректасцензиите на двете планети ще се изравнят на 5 април в 01h 03m, когато Марс ще бъде на 19′ 15″ южно от Сатурн, с яркост 1.0 mag и с ъглов диаметър 5.3″. Сатурн ще бъде с яркост 0.9 mag и с ъглов диаметър 15.9″.

От България явлението ще се наблюдава часове след момента на съединението по ректасцензия – на 5 април, от изгрева на Марс 1 час и 53 минути преди изгрев слънце (от 05h 09m за София), до развиделяване. Тогава двете планети ще бъдат на отстояние 18.5′ една от друга, а на около 7.2° вляво от тях ще бъде видима Венера. Може да се каже, че това съединение е в началото на атрактивният парад на планетите, който ще наблюдаваме през пролетта (следват подробности).

Сатурн с по-ярките си спътници и Марс, както ще изглеждат в окуляра на телескоп със зрително поле 0.4° (без обръщане на образа) на 5 април в 05h 45m. Тогава двете планети ще бъдат на ъглово отстояние 18′ 27″ и на височина над източния хоризонт 6° за наблюдател от района на София.

Планетен парад през април и май

Той ще започне да се наблюдава по-удобно от около 10 април рано сутрин, ниско над хоризонта в посока изток-югоизток. Ще бъде формиран от пет планети. Юпитер, Венера и невидимият с невъоръжено око Нептун ще бъдат в съзвездието Водолей, а Марс и Сатурн – в съседното съзвездие Козирог. По-късно през април условията за наблюдение на парада ще се подобряват. Планетите ще изгряват все по-рано преди края на нощите и ще привличат погледа все по-високо над югоизточния хоризонт. В утрата на 25, 26 и 27 април във видима близост до тях ще бъде лунният сърп. Сутринта на последната от тези дати Луната ще се наблюдава с 14.4% осветен диск на около 3.5° южно от Венера и 6° югозападно от Юпитер.

Парадът на планетите на 27 април около 1 час преди изгрев слънце (около 05h 30m за София), с тънкият лунен сърп на 3.5° южно от Венера.

12 април – Юпитер и Нептун на отстояние 6′

Това съединение няма да може да се наблюдава удобно поради голямата разлика в яркостта на двете планети и поради видимата им близост до Слънцето. Въпреки това ще дадем обективна информация за събитието, тъй като то едва ли ще бъде подминато без шум от астролозите, предвид дългият период от близо 12.6 години, през който Юпитер и Нептун се „срещат“ покрай еклиптиката.

На 12 април в 17h 43m двете планети ще бъдат в съединение по еклиптични дължини. Тогава Нептун ще бъде на отстояние 05′ 58″ южно от Юпитер. Тяхното съединение по ректасцензия ще настъпи няколко часа по-късно – в 23h 03m, когато Нептун ще бъде на 06′ 29″ южно от Юпитер. По същото време Нептун ще бъде с яркост 8.0 mag и с ъглов диаметър 2,4″, т.е. видим само инструментално. Юпитер ще бъде с яркост –2.1 mag и с ъглов диаметър 33.8″. Тази огромна разлика в яркостта на двете планети – близо 330 пъти, ще затрудни опитите да бъдат фотографирани едновременно.

На 12 април Юпитер и Нептун ще изгреят около 56 минути преди изгрева на Слънцето (около 05h 55m за София), когато обаче на изток започва да настъпва зората. Това ще бъде втората причина, силно възпрепятстваща наблюденията. На същата сутрин Слънцето ще изгрее за София в 06h 51m.

Юпитер с някои от спътниците си и Нептун, както биха изглеждали в окуляра на телескоп със зрително поле 0.2° (без обръщане на образа) на 12 май в 06h 00m. Тогава двете планети ще бъдат на отстояние 8′ 13″ една от друга, но много ниско до хоризонта и при вече изсветляващо небе. Поради това наблюдението на съединението ще бъде почти невъзможно.

Нощта на 30 април срещу 1 май – Венера и Юпитер на отстояние 14′

Кулминацията на пролетния парад ще бъде съединението на двете най-ярки планети. Техните ректасцензии ще се изравнят на 30 април в 21h 37m, когато Венера ще бъде на 14′ 49″ южно от Юпитер. Съединението им по еклиптични дължини ще бъде на 1 май в 00h 14m, когато планетите ще бъдат видимо малко по-близо – на 13′ 50″ една от друга.

По време на тези съединения Юпитер ще бъде с яркост –2.1 mag и с ъглов диаметър 34.7″. Венера ще бъде с яркост –4.1 mag, с ъглов диаметър 16.9″ и със 67.5% осветен диск.

От България явлението ще се наблюдава часове след съединенията – на 1 май след изгрева на двете планети около 04h 50m (за София). Тогава те ще бъдат на отстояние 17′ 53″ една от друга. На същата дата Слънцето ще изгрее в 06h 23m за столицата, така че двете планети ще могат да се наблюдават едновременно до около 05h 45m в настъпващата зора. Дотогава за наблюдател от София те ще се издигнат на височина 9.5° над източния хоризонт. След това в зората ще остане видима само по-ярката Венера. Препоръчително е желаещите да наблюдават явлението да изберат място с нисък източен хоризонт. Подходящи за целта ще бъдат също горните етажи на високи сгради. В окуляра на телескоп двете планети заедно ще представляват атрактивна, дълго запомняща се гледка.

Традиционно по време на съединенията на Юпитер и Венера зачестяват съобщенията за наблюдавани аномални явления в небето, най-вече от хора, непознаващи планетите. Можем да очакваме същото и през тази пролет.

Венера и Юпитер както ще се виждат с невъоръжено око над източния хоризонт на 1 май около 50 минути преди изгрев слънце (около 05h 30m за София). Тогава те ще бъдат на ъглово отстояние 18′ 55″. Желателно е обаче наблюденията да започнат по-рано, макар че тогава планетите ще бъдат по-ниско до хоризонта.

Юпитер с Галилеевите си спътници и Венера, както ще изглеждат в окуляра на телескоп със зрително поле 0.6° (без обръщане на образа) на 1 май в 05h 20m. Тогава двете планети ще бъдат на отстояние 18′ 39″ една от друга и на височина над източния хоризонт 5° за наблюдател от района на София.

29 май – Марс и Юпитер на отстояние 38′

Съединението по ректасцензия на тези две планети ще настъпи на 29 май в 03h 04m, когато Марс ще бъде на 38′ 02″ южно от Юпитер, с яркост 0.7 mag, с ъглов диаметър 6.4″ и с 87.5% осветен диск. Юпитер ще бъде с яркост –2.2 mag и с ъглов диаметър 37.0″.

От България явлението ще се наблюдава удобно скоро след момента на съединението – на 29 май, от изгрева на Марс 2 часа и 40 минути преди изгрев слънце (от 03h 13m за София), до развиделяване. Около 1 час и 30 минути преди началото на деня двете планети ще бъдат видими на височина 12.5° над източния хоризонт (в 04h 23m за София). Ще се намират на около 3.5° източно от пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. Дотогава ъгловото отстояние между Марс и Юпитер ще е намаляло още – до 37′ 19″.

Юпитер с Галилеевите си спътници и Марс, така както ще изглеждат в окуляра на телескоп със зрително поле 0.8° (без обръщане на образа) на 29 май в 04h 23m. Тогава двете планети ще бъдат на отстояние 37′ 19″ и на височина над източния хоризонт 12.5° за наблюдател от района на София.

29 декември – Меркурий и Венера на отстояние 1.4°

От трите съединения на Меркурий с Венера тази година – на 26 септември, 22 ноември и 29 декември, реално ще може да се наблюдава само последното.

На 29 декември ректасцензиите на двете планети ще се изравнят в 11h 18m, когато Меркурий ще бъде на 1° 24′ северно от Венера, с яркост 0.4 mag, с ъглов диаметър 8.3″ и с 28.5% осветен диск. Венера ще бъде с яркост –3.9 mag, с ъглов диаметър 10.4″ и с 96% осветен диск.

От България явлението ще се наблюдава на 29 декември вечерта, след залеза на Слънцето в 17h 01m (за София). Около 40 минути по-късно, като се използва ярката Венера за ориентир, с бинокъл ще може да се открие Меркурий във все още здрачаващото се небе. Двете планети ще бъдат видими едновременно с невъоръжено око по-късно – във вече напредналия полумрак. Ще бъдат ниско над югозападния хоризонт в съзвездието Стрелец. Същата вечер Венера ще залезе в 18h 14m (за София), т.е. удобният за наблюдение интервал ще бъде кратък. Поради това се препоръчва избор на наблюдателно място с нисък хоризонт в посока запад-югозапад.

В последните няколко вечери на декември ярките планети и лунният сърп ще привличат погледа над югозападния хоризонт, още при свечеряване. Венера и Меркурий ще бъдат видимо близо, много ниско над хоризонта – в съзвездието Стрелец, Сатурн ще бъде в Козирог, а Юпитер – в Риби.

Меркурий, Венера, Юпитер и Сатурн, заедно с 24% осветената Луна на 27 декември около 55 минути след залез слънце (около 17h 55m за София). Най-трудно ще бъде видим Меркурий във все още здрачаващото се небе, но ярката Венера ще може да се използва като ориентир при откриването му.

Окултации на планети от Луната

1. Окултация на Уран на 15 септември

Закриването на планетата (първият и вторият контакт) няма да може да се наблюдава удобно поради голямата разлика в яркостта на 78% пълната Луна и тази на Уран (5.7 mag). Луната ще закрие планетата с осветената страна на своя диск, който ще бъде с видим диаметър 30′ 46″. Наблюдения с по-голям успех могат да се проведат при откриването на Уран откъм тъмната страна на Луната, ако се използва телескоп с голямо увеличение.

За Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“ закриването на планетата ще започне в 00h 10m 16s на 15 септември (първи контакт), на позиционен ъгъл (PA) 69°. Поради малкият ъглов диаметър на Уран – само 3.6″, интервалът време между първия и втория контакт ще бъде само 7.5 секунди.

Откриването на планетата (трети контакт) за Обсерваторията на СУ ще започне в 01h 13m 43s, на PA 232°. Уран ще бъде изцяло открит 7.5 секунди по-късно (четвърти контакт). В този момент Луната ще бъде на височина 36.5° над източния хоризонт.

За НАОП-Варна първият контакт ще бъде около 00h 12m 51s на PA 73°, а третият – в 01h 16m 59s, на PA 226°.

Откриването на Уран от Луната – последният четвърти контакт от окултацията на 15 септември в 01h 13m 51s за наблюдател от Астрономическата обсерватория на СУ. Тогава Луната ще бъде на височина 36.5° над източния хоризонт. Поради споменатите в текста трудности, от цялото явление ще могат да се наблюдават по-удобно само третият и четвъртият контакт, понеже те ще бъдат откъм тъмната страна на лунния диск.

2. Окултация на Уран на 5 декември

При тази втора за годината окултация на Уран, Луната ще закрие планетата с тясната си тъмна страна. Лунният диск ще бъде 94% осветен и с видим диаметър 30′ 41″. И в този случай наблюденията ще бъдат затруднени поради голямата разлика в яркостта на Луната и Уран. Планетата ще бъде с яркост 5.6 mag и с ъглов диаметър 3.6″.

За Астрономическата обсерватория на СУ началото на закриването (първи контакт) ще бъде в 18h 23m 32s, на позиционен ъгъл (PA) 48°. Около 7.5 секунди по-късно Уран ще бъде вече изцяло закрит (втори контакт).

Началото на откриването на планетата (трети контакт) ще бъде около 19h 30m 47s на PA 248°. Около 7.5 секунди по-късно Уран ще бъде открит изцяло (четвърти контакт).

За НАОП-Варна първият контакт ще бъде около 18h 26m 31s на PA 53°, а третият – около 19h 36m 32s, на PA 242°.

Началото на закриването на Уран от Луната (първи контакт) на 5 декември в 18h 23m 32s за наблюдател от Астрономическата обсерватория на СУ. Тогава Луната ще бъде на височина 33° над източния хоризонт. Поради яркият 94% осветен лунен диск, от цялото явление ще могат да се наблюдават само първият и вторият контакт, при това трудно.

3. Окултация на Марс на 8 декември сутринта

Окултацията ще се случи на датата на противостоянието на Марс, което ще бъде на 8 декември в 07h 42m EET. Тогава планетата ще бъде с яркост –1.9 mag и с ъглов диаметър 17.0″. Луната ще бъде във фаза пълнолуние, с ъглов диаметър 29′ 55″, в съзвездието Бик.

Характерни моменти от явлението за Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“, София:

Първи контакт (начало на закриването на Марс): 07h 11m 27s на позиционен ъгъл (PA) 88°. В този момент за Обсерваторията на СУ двете небесни тела ще бъдат на височина 7.5° над хоризонта, в посока запад-северозапад.

Втори контакт: 07h 11m 57s. Тогава Марс ще бъде вече изцяло закрит.

Трети контакт: 08h 03m 16s на позиционен ъгъл 267°.

Четвърти контакт: 08h 03m 46s.

По време на последните два контакта Луната и Марс вече ще залязват за София, а Слънцето ще бъде вече изгряло. Поради това краят на окултацията няма да се наблюдава от България.

Изгревът на Слънцето на 8 декември за София ще бъде в 07h 44m.

Характерни моменти от явлението за НАОП „Николай Коперник“, Варна:

Първи контакт: 07h 09m 36s на PA 82°, при Луна на височина 5° на запад-северозапад.

Втори контакт: 07h 10m 06s.

Залез на Луната за Варна: 07h 49m.

Третият и четвъртият контакт няма да могат да се наблюдават.

Изгрев на Слънцето за Варна на 8 декември: 07h 27m.

Следва карта, показващи първият контакт на явлението за Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“:

Следва анимация, сравняваща първият контакт за Астрономическата обсерватория на СУ в София и за НАОП „Н. Коперник“ Варна (картите се сменят през 3 s):

ПО-ЯРКИ КОМЕТИ

През 2022 г. се очаква преминаването на няколко комети със средна яркост, позволяваща те да бъдат наблюдавани с бинокъл или с малък телескоп.

С/2021 A1 (Leonard)

В първите няколко вечери на януари ще изпратим тази комета, която бе първата открита през 2021 г. Ще се наблюдава обаче трудно – около 18h 00m за Западна България, много ниско на югозапад, в съзвездието Южна риба. Преди това A1 (Leonard) бе видима с бинокъл до около 10 декември рано сутрин. Кометата ще премине през перихелия си на 3 януари 2022 г., на разстояние 0.6152 AU (92.03 млн. km) от Слънцето. Най-близо до Земята тя бе на 12 декември 2021 г. – на 0.233 AU (34.86 млн. km).

C/2021 O3 (PanSTARRS)

Тя ще може да се наблюдава в последните вечери на април и в първите на май, ниско над северозападния хоризонт. C/2021 O3 ще премине през перихелия си на 21 април, на разстояние 0.28758 AU (43.02 млн. km) от Слънцето. Тогава се очаква кометата да достигне максимална яркост – около 5 mag (видима звездна величина).

Западната част на небето на 20 април 2022 г. около 1 час и 15 минути след залез слънце (около 21h 30m за София) с видимите пътища на кометите C/2021 О3 (PanSTARRS) и 45P/Honda-Mrkos-Pajdusakova за края на април и началото на май. Позициите на кометите са означени през два дни за 21h 30m, във формат месец-ден (mm-dd).

C/2017 K2 (PanSTARRS)

Към тази комета астрономите проявяват интерес от няколко години. Нейният перихелий ще бъде на 19 декември 2022 г. Тогава тя ще премине на разстояние 1.79695 AU (268.82 млн. km) от Слънцето. Около датата на своя перихелий C/2017 K2 ще се движи на фона на съзвездията Жертвеник и Паун – ниско в южната небесна полусфера. Тези съзвездия не могат да се наблюдават от България, но и от южните ширини кометата ще бъде трудно достъпна – по същото време Слънцето ще бъде видимо недалеч, в съзвездието Стрелец. От нашите ширини най-подходящото време за наблюдение на K2 (PanSTARRS) ще бъдат месеците юли, август и септември. Тогава кометата ще премине през съзвездията Змиеносец и Скорпион, а нейната яркост се очаква да бъде около 7 mag. Ще бъде видима с бинокъл. В края на септември кометата ще навлезе в съзвездието Вълк и ще залязва само 1 час и 20 минути след залеза на Слънцето. Тогава ще имаме последна възможност да я видим от България.

C/2017 K2 (PanSTARRS) привлече вниманието на астрономите с факта, че когато бе открита – на 21 май 2017 г., нейната кома (временната ѝ атмосфера) е била достатъчно голяма за да бъде забелязана от разстояние 2.4 млрд. km от Слънцето – отвъд орбитата на Сатурн. Откриването на комета толкова рано преди нейния перихелий предполага големи размери на ядрото и съответно – ранно формиране на комата около него, под действието на слънчевите лъчи.

Видимият път на кометата C/2017 K2 (PanSTARRS) от началото на юли до около средата на октомври 2022 г. Позициите на кометата са означени през 7 дни за 00h EET, във формат месец-дата (mm-dd).

ПО-АКТИВНИ МЕТЕОРНИ ПОТОЦИ

При планирането на наблюдения на метеорни потоци по време на техните максимуми трябва да се съобразим с три важни условия: Първо трябва да проверим дали максимумът на потока, който желаем да наблюдаваме, се пада в тъмната част на денонощието за нашите географски дължини. Часът на настъпването на максимума се определя на база еклиптичната дължина на Слънцето λ (давана в градуси), при която се счита, че Земята се намира в най-гъстата част на метеорния рой, пораждащ съответния поток. Ако максимумът се пада през деня, преценяваме кое е най-близкото до него удобно време за наблюдение – в началото или в края на най-близката нощ.

Второто важно нещо е да изберем време за наблюдение, когато т.нар. радиант на метеорния поток е над хоризонта. Колкото по-високо в небето е радиантът, толкова по-голям брой метеори ще видим от дадения поток.

Третото, но не най-маловажно условие се отнася за Луната. Ако тя е над хоризонта и е във фаза близка до пълнолуние, ще създава светъл фон на небето, при който не могат да се извършват ефективни визуални наблюдения.

Разяснения за някои термини, описващи метеорните потоци, както и полезни препоръки към желаещите да провеждат метеорни наблюдения, ще намерите в раздел „Използвани термини“.

Квадрантиди (QUA)

Mаксимумът на първия метеорен поток за 2022 г. ще бъде на 3 януари около 22h 40m, т.е. при еклиптична дължина на Слънцето λ = 283.15°. Активността на потока приведена към идеални условия за наблюдение е около 120 метеора за час (ZHR ~120), но в посочения момент неговият радиант ще бъде много ниско над северния хоризонт. Това ще намали драстично броят на забелязаните метеори. Тъй като Квадрантиди има кратък интензивен максимум, желаещите да го видят може да изберат по-тесен интервал за наблюдение – например от около 21h 30m до към 23h 30m. След това активността ще спада.

Този поток се поражда от метеорни роеве – облаци от космически частици, отделящи се в космическото пространство от две тела: кометата 96P/Machholz 1 (с орбитален период 5.3 години) и астероидът 2003 EH1 (с орбитален период 5.5 години). Кометата 96P/Machholz 1 за последен път премина през своя перихелий на 27 октомври 2017 г., а следващият неин перихелий ще бъде на 31 януари 2023 г.

Лириди (LYR)

Максимумът на метеорния поток Лириди тази година ще бъде на 22 април около 22h българско време (при λ = 32.32°), когато зенитното часово число на потока достига около 18. По принцип потокът може да се наблюдава след 22h, когато съзвездието Лира се издига над североизточния хоризонт. Към края на нощта радиантът е вече високо в небето. В нощта на 22 срещу 23 април обаче Луната ще изгрее в 03h 05m за София, с 56% осветен диск (фаза последна четвърт), след което ще затруднява наблюденията. Най-удобни за наблюдение остават часовете преди лунният изгрев.

Потокът Лириди е активен от 16 до 25 април. Неговото родителско тяло е дългопериодичната комета C/1861 G1 (Thatcher) /Тачър/, с период 415 г. За последен път тази комета е преминала през своя перихелий на 3 юни 1861 г.

Ета-Аквариди (ETA)

Потокът е активен от 19 април до 28 май, с максимум за 2022 г. на 6 май около 11h българско време (при λ = 45.5°). Предвид, че съзвездието Водолей, в което се намира радианта на потока, изгрява към края на майските нощи, наблюденията трябва да се проведат също тогава. На 6 май радиантът е близо до звездата η Водолей и за София той ще изгрее около 03h. В нощта на 5 срещу 6 май Луната ще залезе още в 01h 14m за София с 22% осветен диск и няма да затруднява наблюденията до сутринта. На 6 май Слънцето ще изгрее за София в 06h 15m, така че визуални наблюдения ще могат да се провеждат до около 05h. Потокът η-Аквариди се поражда от метеорни роеве, отделящи се в космическото пространство от Халеевата комета (1P/Halley), която е с орбитален период около 76 години. Зенитното часово число на потока при неговия максимум е между 40 и 85 – вариращо в различни години, но реално от нашата страна могат да се видят около 15 – 30 бързи бели метеора за час, поради ниският до хоризонта радиант.

Тау-Херкулиди (TAH)

Има шанс най-голямата астрономическа атракция за 2022 г. да дойде от този малко известен метеорен поток. Той е много слаб – по-скоро теоретично съществуващ, породен от частици, отделящи се от кометата 73P/Schwassmann-Wachmann 3. В края на 1995 г. ядрото на тази комета се разпадна на няколко фрагмента, което предполага отделянето на големи количества прах в космическото пространство. На 25 август 2022 г. кометата 73P ще премине за пореден път през своя перихелий, но преди това – рано сутринта на 31 май, се очаква нашата планета да прекоси облаците от прах, отделил се още по време на това разпадане. Ако тези предвиждания се сбъднат, между 04h 50m и 05h 20m UTC на 31 май може да бъде наблюдаван метеорен дъжд, с активност до няколко хиляди метеора за час! За съжаление по същото време за нашите географски дължини денят вече ще е настъпил. По българско време интервалът ще е между 07h 50m и 08h 20m. Скоростта на навлизане на метеорните тела в земната атмосфера ще бъде сравнително ниска – около 16 km/s, което ще доведе до наблюдение на бавни оранжеви метеори. Причината за този цвят ще бъде по-ниската температура на частиците, нагряващи се от съпротивлението на въздуха. Най-подходящите места за наблюдение на явлението ще бъдат западно от България – Югозападна Европа (Южна Испания, Канарските о-ви), Западна Африка, Атлантика, югоизточните части на Северна Америка и северните части на Южна Америка. Луната няма да затруднява наблюденията.

Ариетиди (ARI)

Потокът е активен от около 14 май до 24 юни, с максимум на 7 юни при λ = 76.6°. Метеори от него могат да се видят рано сутрин, в съвсем късият интервал от изгрева на радианта в съзвездието Овен (в 04h 15m за София), до изсветляването на небето на изток преди изгрева 20-ина минути по-късно. Зенитното часово число на Ариетиди е около 30 метеора за час, но предвид ниският до хоризонта радиант и краткото възможно време за наблюдение, реално забелязаните метеори следва да са много по-малко. Потокът е труден за наблюдение и обикновено се определя като дневен.

На 7 юни Луната ще бъде във фаза първа четвърт и ще залезе в 02h 02m за София, т.е. няма да пречи. На същата дата Слънцето ще изгрее в 05h 49m за София, така че визуални наблюдения ще могат да се провеждат до около 04h 35m.

Родителското тяло на потока не е определено със сигурност. Предположенията са две – астероидът 1566 Icarus или кометата 96P/Machholz.

Юнски Боотиди (JBO)

Този поток е интересен с бавните си ярки жълто-оранжеви метеори. Активен е от 22 юни до 2 юли, с максимум тази година на 27 юни около 14h българско време (λ = 95.7°). Около 27 юни Луната ще изгрява в края на нощите – във фаза малко преди новолуние и затова няма да пречи на наблюденията. Предвид, че за България максимумът се пада през деня, най-близкото до него подходящо време за наблюдение ще бъде на 27 юни вечерта.

Активността на потока по време на максимума варира в широки граници през различни години, но дори и при ниска активност, ярките бавни метеори се фотографират по-успешно от бързите метеори на повечето други потоци. Юнски Боотиди се поражда от метеорни роеве, отделили се от кометата 7P/Pons-Winnecke, с орбитален период 6.4 години. За последен път тази комета премина през своя перихелий на 27 май 2021 г., а следващият ѝ перихелий ще бъде на 25 август 2027 г.

Южни делта-Аквариди (SDA) и Алфа-Каприкорниди (CAP)

Това са два потока с близки радианти, намиращи се съответно в съзвездията Водолей и Козирог. Максимумите на двата потока съвпадат и са на 30 юли (λ = 127° и за двата). Метеорите им са бавни, жълтеникави, като нерядко са много ярки „болиди“. Наблюдават се най-добре във втората половина на нощите около края на юли и в началото на август. Макар че зенитното часово число на Южни δ-Аквариди е около 25, а на α-Каприкорниди – около 5, по време на техните максимуми от нашите географски ширини могат да се наброят само около 15 – 20 метеора за час, общо от двата потока. Причината е в ниските им до хоризонта радианти. През юлските нощи съзвездията Водолей и Козирог са видими ниско на югоизток в полунощ и ниско на югозапад рано сутрин преди разсъмване.

В нощите около 30 юли Луната няма да затруднява наблюденията. На 28 юли в 20h 54m тя ще бъде във фаза новолуние.

На 30 юли Слънцето ще изгрее за София в 06h 16m, така че ефективни наблюдения ще могат да се извършват от полунощ, до около 05h.

Потокът Южни δ-Аквариди е активен от 12 юли до 23 август. Неговото родителско тяло не е установено със сигурност, но се счита, че е кометата 96P/Machholz 1 (същата, която поражда и потокът Квадрантиди, а вероятно и Ариетиди). Тя има орбитален период от 5.3 години. За последен път тази комета премина през перихелия си на 27 октомври 2017 г., а следващият ѝ перихелий ще бъде на 31 януари 2023 г.

Потокът α-Каприкорниди е активен от 3 юли до 15 август и се поражда от метеорни роеве, отделящи се от кометата 45P/Honda–Mrkos–Pajdušáková, имаща период 5.25 години. Тази комета ще премине през перихелия си на 26 април 2022 г., което може да бъде причина за повишена активност на потока.

Персеиди (PER)

Максимумът на метеорния поток Персеиди за 2022 г. ще бъде на 13 август след 04h българско време (при λ около 140°), но за съжаление – при пълна Луна. Тя ще създава светъл фон на небето и така ще възпрепятства наблюденията.

Поради това, че се случва в удобно за наблюдение време – във все още топлите августовски нощи, потокът Персеиди традиционно привлича вниманието на много любопитни хора от Северното полукълбо на Земята. Тази година обаче условията за неговото наблюдение ще бъдат по-добри само до около 9 август, когато Луната ще е под хоризонта в последните часове на нощите.

Радиантът на потока се намира в съзвездието Персей, което до края на нощта ще се издига все по-високо над хоризонта. На 13 август Слънцето изгрява за София в 06h 31m, предвид което принципно (в безлунна нощ) ефективни наблюдения могат да се провеждат до около 05h 20m.

Потокът Персеиди се поражда от метеорни роеве, отделили се от кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътл). Тя е дългопериодична и преминава през перихелия на орбитата си веднъж на около 133 години. За последен път 109P премина през перихелия си на 11 декември 1992 г. От около 17 юли до 24 август всяка година Земята прекосява тези метеорни роеве, поради което в безлунните нощи от този период можем да видим много метеори. За небесната атракция допринася и фактът, че Персеиди се застъпва по време с описаните по-горе два потока Южни δ-Аквариди и α-Каприкорниди (както и с още няколко по-слаби), които добавят своя принос.

Ауригиди (AUR)

Този метеорен поток се наблюдава от 28 август до 5 септември, но трудно. През 2022 г. неговият максимум ще бъде на 1 септември около 12h българско време, при λ = 158.6°.

За разлика от предни години, за този поток Международната метеорна организация сега прогнозира по-ниско зенитно часово число – само 10. Около 1 септември Луната ще бъде във фази преди първа четвърт и няма да е видима в последните часове на нощите. Точно тогава съзвездието Колар, с радианта на потока Ауригиди, ще бъде вече по-високо над източния хоризонт. На 1 септември Слънцето ще изгрее в 06h 51m за София, така че визуални наблюдения ще са възможни до около 05h 45m.

Родителското тяло на Ауригиди е кометата C/1911 N1 (Kiess), която премина през перихелия си на 30 юни 2011 г. Тя има много дълъг период – според различни източници между 1800 и 2500 години. Това дава основание да се очаква, че активността на Ауригиди ще затихва с времето.

Дракониди (DRA)

Това обикновено е слаб метеорен поток. Неговият максимум за 2022 г. ще бъде на 9 октомври около 03h 30m българско време (λ = 195.4°), с около 5-10 бавни червеникави метеора за час. През нощта на 8 срещу 9 октомври обаче Луната ще бъде пълна и ще направи визуалните наблюдения неефективни.

По-висока активност на потока се наблюдава след скорошно преминаване на кометата 21P/Giacobini-Zinner през нейния перихелий. За последно такава повишена активност бе наблюдавана през 2011 и 2012 г. Кометата 21P е с орбитален период 6.6 години и за последен път премина през перихелия си на 10 септември 2018 г. Следващият неин перихелий ще бъде на 25 март 2025 г. Земята прекосява метеорните роеве, отделящи се от тази комета, в краткия период от 6 до 10 октомври, когато са активни Дракониди.

Ориониди (ORI)

Максимумът на този метеорен поток е на 21 октомври при λ = 208°, с около 15 бързи метеора на час. Потокът може да се наблюдава след изгрева на неговият радиант в съзвездието Орион – от около 22h 40m за София, до сутринта. Тази година на 21 октомври Луната ще изгрее в 03h 04m за София с 20.5% осветен диск, а на 22 октомври – в 04h 11m, с 12.7% осветен диск. След изгрева си тя няма да затруднява осезаемо визуалните наблюдения. На 21 октомври Слънцето ще изгрее в 07h 47m за София, така че ефективни наблюдения ще могат да се провеждат до около 06h 40m.

Потокът Ориониди е активен от около 2 октомври до 7 ноември. Той, както и описаният по-горе поток η-Аквариди, се пораждат от метеорни роеве, отделили се от Халеевата комета. Земята преминава два пъти годишно през тях – през пролетта и през есента.

Леониди (LEO)

Потокът Леониди е активен от 6 до 30 ноември, с максимум за 2022 г. на 18 ноември около 01h българско време (при λ = 235.27°). В нощта на максимума радиантът на потока в съзвездието Лъв ще изгрее около 23h 10m за района на София. Немного след това – в 00h 53m ще изгрее и Луната с 36.8% осветен диск. В неголяма степен тя ще затруднява визуалните наблюдения до края на нощта.

Принципно по време на максимума на Леониди могат да се наброят около 15 бързи синьо-зеленикави метеора за час. Родителското тяло на потока е кометата 55P/Tempel-Tuttle (Темпъл-Тътл), имаща период около 33 години. Затова през същия период потокът Леониди се наблюдава във вид на метеорни дъждове. Последният такъв бе през 2002 г., с интензивност около 3 500 метеора на час.

Геминиди (GEM)

Това е третият и последен високо интензивен метеорен поток през годината, след Квадрантиди и Персеиди. Наблюдава се от около 4 до 17 декември, когато Земята прекосява метеорни роеве, отделящи се от астероида 3200 Фаетон. Максимумът на Геминиди за 2022 г. ще бъде на 14 декември около 15h българско време, при λ = 262.2°. Принципно в момента на максимума активността е над 120 метеора за час, но вечерта на същата дата Луната ще изгрее в 22h 39m за София, със 65% осветен диск и ще затрудни наблюденията.

Радиантът на потока се намира в съзвездието Близнаци, което до края на нощта ще се издига все по-високо над източния хоризонт.

Урсиди (URS)

Този последен за годината метеорен поток е активен от 17 до 26 декември. За 2022 г. неговият максимум ще бъде на 23 декември около 00h, при λ = 270.7°. Тогава ще могат да се наброят около 10 средно бързи метеора за час, а Луната ще бъде в новолуние и няма да затруднява наблюденията.

Родителското тяло на потока е кометата 8P/Tuttle (Тътл), с орбитален период 13.6 години. За последен път тя премина през перихелия си на 27 август 2021 г., а следващият неин перихелий ще бъде на 18 април 2035 г.

ИЗБУХВАНЕ В ДВОЙНАТА ЗВЕЗДНА СИСТЕМА KIC 9832227

През 2022 г. има вероятност да станем свидетели на избухване в контактната двойна звездна система KIC 9832227 в съзвездието Лебед, което ще породи явлението Нова. Тази затъмнително-двойна звезда е отдалечена от нас на около 1840 светлинни години и има много къс орбитален период – около 11 часа. Очакванията са по време на сливането на двата приближаващи се компонента да видим избухване с блясък около 2 mag, т.е. колкото на звезда със средна яркост за невъоръженото око. В момента блясъкът на обекта се променя в границите 12.27 – 12.46 mag, поради което той не може да се наблюдава визуално с бинокъл или с малък телескоп.

Координати на обекта за епоха 2000:

R.A.: 19h 29m 15.95s;

Dec: +46° 37′ 19.9″.

Полезни връзки

Начало на сезоните (TimeAndDate.com)

Перихелий и афелий на Земята (TimeAndDate.com)

Калкулатор за лунните перигеи и апогеи, фази на Луната (Fourmilab.ch)

Лунен календар (moongiant.com)

Лунен календар от Farmer’s Almanac (almanac.com)

Слънчеви и лунни затъмнения, пасажи на Меркурий и Венера пред Слънцето (NASA)

Слънчеви и лунни затъмнения (EclipseWise.com)

Затъмненията в произволно избрана година (Eclipses Online Portal)

Слънчеви и лунни затъмнения от вашия град (TimeAndDate.com)

JavaScript калкулатор за слънчеви затъмнения в Европа (EclipseWise.com)

Пасажи на Меркурий и Венера пред Слънцето (геоцентрично)

Калкулатори за пасажите на Меркурий и Венера за произволно наблюдателно място (топоцентрично)

Окултации (iota-es.de)

Окултации на планети от Луната (jota-es.de)

Седмична информация за ярки комети (Aerith.net)

Видимост на кометите през идните месеци (Aerith.net)

Актуална информация за по-ярки комети (Cometografia.es)

Близки преминавания на астероиди (NEO) покрай Земята (NASA)

Окултации (закривания) на звезди от астероиди Asteroidoccultation.com)

Генератор за ефемериди (MPC)

Генератор за ефемериди HORIZONS (NASA)

Календар на International Meteor Organization (IMO) за метеорните потоци

Активност на метеорните потоци (IMO)

Календар на American Meteor Society (AMS) за метеорните потоци

Слънчеви дължини (SollongCalc)

Космически календар на JPL – астрономически събития, космически мисии и др. (NASA)

Актуална информация за астрономически явления (theskylive.com)

Астрокалендар и разнообразна полезна информация (In-the-sky.org)

Астрономически явления онлайн (The Virtual Telescope Project)

Астрономически явления онлайн (slooh.com)

Планиране на наблюдения на астрономически обекти (astronomical object visibility plotter)

Планиране на наблюдения на Международната космическа станция, на други сателити и астрономически обекти (Heavens-above.com)

Съобщения за последни открития в космоса (universetoday.com)

Данни и прогнози за слънчевата активност и геомагнитните бури:

Национален институт по геофизика, геодезия и география

(Прогноза за Kp-индекса за 6 часа напред)

NOAA Space Weather Prediction Center (SWPC)

(Геомагнитна активност – 3 дневна прогноза)

Solar and Heliospheric Observatory (SOHO)

(Космическото време)

Lockheed Martin Solar and Astrophysics Laboratory

SpaceWeather.com

Integrated Space Weather Analysis System

Solar Influences Data Analysis Center (SIDC)

(Седмичен бюлетин)

Current Solar Activity and Heliospheric Solar Energetic Particle Conditions

Space Weather Center

Проекта ТЕСИС

(Прогнози за космическото време)

IPS Real-Time Space Weather Status