ПО-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ АСТРОНОМИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ ПРЕЗ 2018 г.

Пенчо Маркишки

 

2018 година е оптимално наситена с астрономически явления. От различни части по земното кълбо ще се наблюдават общо пет затъмнения – две пълни лунни и три частични слънчеви. Ще се наблюдават удобно интересни метеорни потоци, а в края на лятото и в началото на зимата две по-ярки комети ще привлекат вниманието на астрономите.

 

Посочените моменти са в българско официално време, с изключение на тези, за които изрично е указан друг тип време.

 

 

Препратки в страницата:

Начало на сезоните

Суперлуние и две „сини Луни“

Слънчеви и лунни затъмнения

Видимост на ярките планети

По-атрактивни метеорни потоци

По-ярки комети

Полезни връзки

 

 

Начало на сезоните

Астрономическа пролет: 20 март в 18h 15m;

Астрономическо лято: 21 юни в 13h 07m;

Астрономическа есен: 23 септември в 04h 54m;

Астрономическа зима: 22 декември в 00h 23m.

 

Лятното часово време ще се въведе на 25 март в 03h 00m (последната неделя на март). Връщането към зимно часово време ще стане на 28 октомври в 04h 00m (последната неделя на октомври).

 

Земята ще премине през своя перихелий на 3 януари в 07h 35m. Тогава нашата планета ще бъде на разстояние 147 097 233 km от централното ни светило. Най-далеч от Слънцето – в афелий Земята ще бъде на 6 юли в 19h 47m, на разстояние 152 095 566 km.

 

 

  

Суперлуние в нощта 1 срещу 2 януари

 Това е първото астрономическо явление за годината. Суперлуние или „супер Луна“ е явление, при което перигеят на Луната (най-голямото ѝ приближаване до Земята за даден месец) съвпада или е близък по време с пълнолунието. През януари Луната ще премине два пъти през своя перигей, като за нас интерес представлява първото такова преминаване – на дата 1-ви, в 23h 49m. Тогава разстоянието Земя – Луна ще намалее до 356 565 km. Пълнолунието ще настъпи 4 часа и 35 минути по-късно – в 04h 24m на 2 януари. В нощта на 1 срещу 2 януари Луната ще изглежда близо 8% по-голяма и 16% по-ярка спрямо случая, когато тя е на средно разстояние от Земята (на 384 403 km от нас), и около 14% по-голяма и 30% по-ярка спрямо случая, когато пълната Луна е най-далеч от Земята – в апогея на орбитата си (на 405 696 km от нас).

Периодът време между две последователни преминавания на Луната през перигея е средно 27 денонощия, 13 часа, 18 минути и 33 секунди (27.55455 денонощия) – т. нар. аномалистичен месец, а интервалът между две едноименни лунни фази (например от пълнолуние – до пълнолуние) е 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3 секунди средно (29.53059 денонощия) – т. нар. синодичен месец. Разликата между продължителността на тези два типа месеци е 1.97604 денонощия и тя се натрупва във времето, което води до съвпадение на пълнолуние с перигей веднъж на около 411.8 дни.

При суперлуние с невъоръжено око не можем уверено да твърдим, че долавяме визуално разликите във видимия диаметър и в яркостта на Луната, тъй като няма с какво да сравним измененията в тях. Мнозина твърдят, че долавят разлики, но тяхната преценка е по-скоро субективна. Следващото суперлуние с много близък перигей ще бъде на 19 февруари 2019 г.

 

 

  

Две „сини Луни“ в началото на годината

Месеците януари и март ще имат по 2 пълнолуния – в тяхното начало и край. В такива случаи е прието второто пълнолуние в края на месеца да се нарича „синя Луна“, което обаче няма връзка с видимия цвят на Луната. Второто пълнолуние за януари ще бъде на 31-ви в 15h 27m. Пълнолунията през март ще са на дати 2-ри в 02h 51m и 31-ви в 15h 37m. През месец февруари няма да настъпи пълнолуние.

 

 

  

Слънчеви и лунни затъмнения

 31 януари – пълно лунно затъмнение

На тази дата в следобедните часове ще се случи първото за 2018 г. затъмнение – пълно лунно. То съвпада със „синята Луна“ за месец януари. Явлението ще бъде видимо от Северна Америка, Тихия океан, Австралия, Азия, Арктика и част от Антарктика. От Източна Европа и от най-крайните източни части на Африка ще се наблюдава само краят на затъмнението след изгрева на Луната в началото на нощта.

 

Характерни моменти от явлението в официално време.

Начало на затъмнението от полусянката на Земята: 12h 51m 15s;

Начало на частичното затъмнение: 13h 48m 27s;

Начало на пълната фаза: 14h 51m 47s;

Максимална фаза: 15h 29m 49s;

Край на пълната фаза: 16h 07m 51s;

Край на частичното затъмнение: 17h 11m 11s;

Край на затъмнението от полусянката на Земята: 18h 08m 27s.

 

На 31 януари вечерта Луната ще изгрее за София в 17h 42m, т. е. ще можем да наблюдаваме само финала на излизането на Луната от земната полусянка, което за съжаление не е особено атрактивна част от явлението. Тогава горната част на изгряващия лунен диск ще изглежда леко посивяла, което ще може да се забележи по-добре с бинокъл или с далекоглед, предвид все още светлото небе. От Източна България бихме могли да наблюдаваме края на затъмнението от полусянката от малко по-ранен етап – за Варна Луната ще изгрее в 17h 21m.

 

Карта за явлението от F. Espenak, NASA’s GSFC

 

 

 

15 февруари – частично слънчево затъмнение

Ще се наблюдава от Антарктида, от южната част на Тихия океан и южната част на Южна Америка.

 

Характерни моменти от явлението в официално време.

Начало на затъмнението: 20h 55m 45s;

Максимална фаза: 22h 51m 19s;

Край на затъмнението: 00h 47m 03s на 16 февруари.

 

Максимална фаза на затъмнението: 0.599 (фазата при слънчево затъмнение показва каква част от диаметъра на слънчевия диск е закрит от Луната). По време на максималната фаза ще бъдат закрити 49% от площта на слънчевия диск. Явлението няма да се наблюдава от България.

 

Карта за явлението от F. Espenak, NASA’s GSFC

 

 

 

13 юли – частично слънчево затъмнение

Ще се наблюдава от най-южните части на Австралия и от част от Антарктика.

 

Характерни моменти от явлението в официално време.

Начало на затъмнението: 04h 48m 17s;

Максимална фаза: 06h 01m 02s;

Край на затъмнението: 07h 13m 43s.

 

Максимална фаза на затъмнението: 0.337. По време на максималната фаза ще бъдат закрити 23% от площта на слънчевия диск. От България явлението няма да се наблюдава.

 

Карта за явлението от F. Espenak, NASA’s GSFC

 

 

 

Нощта на 27 срещу 28 юли – пълно лунно затъмнение

Това е второто за годината пълно лунно затъмнение, което за разлика от първото – в края на януари, ще може да се наблюдава удобно от България. Само началото на явлението ще бъде видимо от западните части на Тихия океан, от Източна Австралия, Япония и Източна Азия. Цялото затъмнение ще може да се проследи от Централна и Западна Азия, Европа, Индийския океан, Африка, по-голямата част от Атлантическия океан и Антарктида. От Южна Америка ще се наблюдава само краят на затъмнението – след изгрева на Луната в началото на нощта.

 

Характерни моменти от явлението в официално време:

Начало на затъмнението от полусянката на Земята: 20h 14m 49s;

Начало на частичното затъмнение: 21h 24m 27s;

Начало на пълното затъмнение: 22h 30m 15s;

Максимална фаза: 23h 21m 44s;

Край на пълното затъмнение: 00h 13m 12s на 28 юли;

Край на частичното затъмнение: 01h 19m 00s;

Край на затъмнението от полусянката на Земята: 02h 28m 37s.

 

Продължителността на затъмнението от земната сянка ще бъде 3 часа, 54 минути и 32 секунди. Продължителността само на пълното затъмнение ще бъде 1 час, 42 минути и 57 секунди.

 

Условия за наблюдение на явлението

На 27 юли Слънцето ще залезе за София в 20h 53m, а Луната ще изгрее малко по-рано – в 20h 43m. При началото на частичното затъмнение от земната сянка в 21h 24m (около края на гражданския полумрак), за наблюдател от София Луната ще бъда на височина едва 5° 42′ над югоизточния хоризонт. По време на максималната фаза на затъмнението в 23h 22m ще виждаме Луната на височина 20° 28′ в посока югоизток. В края на частичното затъмнение в 01h 19m Луната ще бъде на височина 27° 35′ над южния хоризонт. Поради тези малки височини се препоръчва желаещите да наблюдават явлението да изберат място с нисък хоризонт в посоки югоизток – юг. Затъмнението ще се случи на фона на звездите от съзвездието Козирог, а на ъглово отстояние 6° южно от Луната (видимо под нея и леко вдясно) ще се наблюдава Марс, с яркост –2.8 mag и с ъглов диаметър 24″.

 

Карта за явлението от F. Espenak, NASA’s GSFC

Вид на небето на 27 юли 2018 г. в посока югоизток-юг по време на пълната фаза на лунното затъмнение в 23h 21m. За наблюдател от София затъмнената Луна тогава ще се вижда на височина 20° 28′ над хоризонта. За Варна – на височина 21° 46′

 

11 август – частично слънчево затъмнение

Петото и последно за годината затъмнение ще бъде отново частично слънчево и ще се наблюдава от северната част на Атлантическия океан, от Северна Европа, Северна Азия и Арктика. От България явлението няма да може да се наблюдава.

 

Характерни моменти от явлението в официално време:

Начало на затъмнението: 11h 02m 05s;

Максимална фаза: 12h 46m 15s;

Край на затъмнението: 14h 30m 39s.

 

Максимална фаза на затъмнението: 0.737. По време на максималната фаза ще бъдат закрити 68% от площта на слънчевия диск.

 

Карта за явлението от F. Espenak, NASA’s GSFC

 

 

 

Видимост на ярките планети

През пролетта на 2018 условията за наблюдение на планетите Сатурн, Марс и Юпитер ще се подобряват – те ще изгряват все по-рано през нощта. В първите нощи на април Марс и Сатурн ще се наблюдават във видима близост в съзвездието Стрелец. Съединението на двете планети ще бъде на 2 април в 14h 55m, когато ще бъдат на ъглово отстояние 1° 16′ една от друга.

През март Венера ще започне да се наблюдава ниско на запад след залез слънце като Вечерница. В края на април тя ще бъде видимо недалеч от звездния куп Плеяди. Залезът на Венера ще закъснява все повече след слънчевия и най-високо в небето тя ще се вижда на 17 август вечерта, когато ще бъде в т.нар. максимална елонгация – на 46° източно от Слънцето. След тази дата планетата ще започне да залязва все по-скоро след Слънцето.

Видимост на Сатурн, Марс и Юпитер в средата на март, около 1 час и 30 минути преди изгрев слънце

През ясните юнски нощи около 2 часа след полунощ, Марс, Сатурн и Юпитер ще могат да се наблюдават едновременно над хоризонта, съответно в съзвездията Козирог, Стрелец и Везни.

През август същите планети ще бъдат едновременно видими още около 21h.30m, т.е. при свечеряване, като освен тях над западния хоризонт (в Дева) ще блести и Венера.

Марс, Сатурн, Юпитер, Луната и Венера на 15 август привечер, около 1 час след залез слънце

Съединение с голямо видимо сближаване на Марс и Нептун на 7 декември 2018 в 16h 46m

Марс и Нептун ще бъдат видимо най-близо няколко минути преди момента на съединението по ректасцензия – в 16h 40m EET, когато ще бъдат на ъглово отстояние едва 2′ 12″. Нептун ще бъде южно от Марс.

 

Условия за наблюдения:

На 7 декември Слънцето ще залезе в 16h 53m за София, а двете планети ще са над хоризонта до 23h 58m. Най-подходящото време за наблюдение е около 18h 30m българско време, т.е. веднага след свечеряване. Тогава Марс и Нептун ще са на височина 40° над южния хоризонт.

 

Яркост и ъглови диаметри на планетите по време на съединението:

Нептун: 7.9 mag, 2.4″;

Марс: 0.1 mag, 8.8″.

Марс и Нептун по време на съединението си на 7 декември 2018 г.

 

 

По-атрактивни метеорни потоци

През 2018 г. условията за наблюдение на двата най-атрактивни метеорни потока – Персеиди и Геминиди ще бъдат добри. Традиционно те привличат вниманието на много астролюбители и любопитни хора по цял свят, както и на организирани групи метеорни наблюдатели. Принципно основна пречка при метеорните наблюдения е Луната, която при фаза около пълнолуние създава повишена осветеност на небето и с това възпрепядства регистрирането на метеорите, както и наблюдението на всички слаби астрономически обекти. Според Международната метеорна организация (International Meteor Organization – IMO: https://www.imo.net/) максимумът на Персеиди през 2018 г. ще бъде в интервала от 23h на 12 август до 11h на 13 август официално време, с интензивност около 110 метеора на час.

 

Условия за наблюдения на Персеиди

На 12 август Слънцето ще залезе в 20h 33m за София, а Луната ще бъде в новолуние и залезът ѝ ще закъснее само 56 минути след слънчевия, т.е. нощта ще бъде безлунна. На 13 август Слънцето ще изгрее за София в 06h 31m, поради което ефективни наблюдения ще могат да се провеждат до около 05h 15m сутринта.

Метеорният поток Персеиди се наблюдава в периода от 17 юли до 24 август, когато Земята, обикаляйки по своята орбита около Слънцето, преминава през облаци от космически частици (метеорни роеве), отделяни в процеса на разпадането на кометата 109P/Swift-Tuttle. Тази комета има период около 130 години и за последно е преминала през своя перихелий през 1992 г.

 

Геминиди

Максимумът на метеорния поток Геминиди ще бъде на 14 декември около 14h 30m. с интензивност около 120 метеора на час. Предвид, че за нашите географски дължини максимумът се пада през деня, най-подходящото време за наблюдение от България ще бъде през втората половина на нощта 13 срещу 14 декември и през следващата нощ – 14 срещу 15 декември.

На 14 декември Слънцето ще изгрее за София в 07h 49m и ще залезе в 16h 53m. На същата дата Луната ще залезе в 23h 34m с 44% осветен диск – фаза малко преди първа четвърт. Метеорният поток Геминиди се наблюдава от 4 до 17 декември, когато Земята преминава през облаци от космически частици, разпръсквани в пространството от астероида 3200 Phaethon.

 

Дракониди

Освен гореописаните два потока, тази година с повишен интерес ще бъде наблюдаван метеорният поток Дракониди, активен в периода 6 – 10 октомври. Според IMO неговият максимум ще бъде на 9 октомври около 03h 10m българско време. Обичайно Дракониди са с доста ниска интензивност – едва около 10 метеора за час, но поради факта, че на 10 септември 2018 г. родителското тяло на потока – кометата 21P/Giacobini-Zinner ще премине през своя перихелий, са възможни изненади. Потокът Дракониди сюрпризира своите наблюдатели през 2011 г., когато бе отчетена неочаквано висока активност от близо 300 метеора на час. Изненадата продължи и през 2012 г., когато активността на потока скочи двойно – до около 600 метеора на час. Родителското тяло – кометата 21P/Giacobini-Zinner има къс период – тя преминава през своя перихелий веднъж на 6.54 години.

В нощта на максимума – 8 срещу 9 октомври Луната ще бъде във фаза новолуние.

 

 

 

По-ярки комети

 През август и септември 2018 г. кометата 21P/Giacobini-Zinner ще достигне яркост около 6 mag, която е пределната забележима с невъоръжено око. Поради това използването на оптични прибори за нейното наблюдение ще бъде наложително. През тези два месеца 21P/Giacobini-Zinner ще премине през съзвездията Касиопея, Жираф, Колар, Близнаци, Орион и Еднорог. Ще се наблюдава във втората половина на нощите.

На 3 септември около 03h българско време ще може да се наблюдава интересен момент от видимия път на тази комета – тогава тя ще бъде на 56′ югозападно от звездата Капела, α Колар. Тази видима близост ще бъде удобна за лесното намиране на кометата.

21P/Giacobini-Zinner е открита на 20 декември 1900 г. от Michel Giacobini и Ernst Zinner.

Предстоящ перихелий: 10 септември 2018 г.

Перихелийно разстояние: 1.0127778 AU.

Период: 6.54 години.

Видимите пътища на кометите  21P/Giacobini-Zinner от 5 юни до края на октомври и на 66P/du Toit до началото на 2019 г. Позициите на кометите са означени през 10 денонощия за 00 UT, с надписи през 30 денонощия във формат месец-дата (mm-dd)

Най-очакваната комета през тази година е 46P/Wirtanen. Тя ще премине през своя перихелий в нощта на 12 срещу 13 декември 2018 г. на разстояние 1.0553632 AU от Слънцето. Тази комета е също късопериодична – завръща се в централните части на Слънчевата система веднъж на всеки 5.44 години. През октомври нейната яркост ще се повиши достатъчно за да може да бъде наблюдавана с бинокли и с малки зрителни тръби. Тогава 46P/Wirtanen ще се движи все още видимо бавно в съзвездието Пещ и ще се наблюдава във втората половина на нощите. На 27 ноември кометата ще навлезе в съзвездието Кит, а на 4 декември ще пресече границата на Кит с Еридан. Очакваната яркост на 46P тогава е около 4.5 mag – вече ще бъде във възможностите за наблюдение с невъоръжено око. Видимото движение на кометата на фона на звездите ще се ускори след началото на декември. 46P/Wirtanen ще навлезе в съзвездието Бик на 12 декември, а в нощите около 16 декември тя ще се наблюдава видимо недалеч от яркият звезден куп Плеяди – на около 4° от него. Нощите около средата на декември ще бъдат най-подходящи за наблюдение на тази комета. Тогава нейната яркост ще достигне максималната очаквана – около 3 mag. Луната тогава ще бъде във фаза първа четвърт и ще залязва около полунощ, което гарантира добри условия за наблюдения. 46P/Wirtanen ще бъде видима през целите нощи във втората половина на декември, а най-високо в небето ще бъде около полунощ. В нощта на 18 срещу 19 декември кометата ще навлезе за кратко в съзвездието Персей, а на 21 декември ще пресече границата на Персей с Колар. В нощта на 23 срещу 24 декември ще има друг забележителен момент от пътя на 46P/Wirtanen – тя също ще премине видимо близо до бляскавата звезда Капела от съзвездието Колар, само на 35 дъгови минути от нея (в 23h българско време). Тогава яркостта на кометата ще е спаднала до около 4.2 mag. 46P ще се наблюдава удобно до първите нощи на януари 2019 г. в съзвездието Рис. Въпреки, че през декември 2018 тя ще достигне яркост по-висока от 4 mag и ще е видима с невъоръжено око в безлунна нощ, бинокъл или малък телескоп биха показали повече детайли от нея.

Счита се, че през 2012 г. частици, отделящи се от 46P/Wirtanen са допринесли за активността на метеорния поток Геминиди.

Кометата е открита на 17 януари 1948 г. от американския астроном Carl Alvar Wirtanen.

Видимите пътища на кометите 46P/Wirtanen от началото на август до около 20 декември и на 21P/Giacobini-Zinner от 9 септември до около 7 ноември. Позициите на кометите са означени през 5 денонощия за 00 UT, с надписи през 10 денонощия във формат месец-дата (mm-dd)

Кометата 46P/Wirtanen видимо близо до звездния куп Плеяди (М 45) в съзвездието Бик на 16 декември 2018 г. На тази дата в  23h 00m официално време кометата ще бъде на ъглово отстояние 3° 20′ от центъра на купа. Явлението ще изглежда в този вид ако го наблюдаваме през бинокъл с увеличение 10 пъти

 

 

 Полезни връзки:

Начало на сезоните, дати на перихелия и афелия на Земята (USNO)

Калкулатор за лунните перигеи и апогеи, фази на Луната (Fourmilab.ch)

Лунен календар по източно американско време EST, UTC – 5 h (Space.com)

Слънчеви и лунни затъмнения, пасажи на Меркурий и Венера пред Слънцето (NASA)

Затъмненията в произволно избрана година (Eclipses Online Portal)

Слънчеви и лунни затъмнения от вашия град (TimeAndDate.com)

Слънчеви и лунни затъмнения (EclipseWise.com)

JavaScript калкулатор за слънчеви затъмнения в Европа (EclipseWise.com)

Калкулатори за пасажите на Меркурий и Венера за произволно наблюдателно място

Седмична информация за ярки комети (Aerith.net)

Видимост на кометите през идните месеци (Aerith.net)

Близки преминавания на астероиди (NEO) покрай Земята (NASA)

Генератор за ефемериди (MPC)

Генератор за ефемериди HORIZONS (NASA)

Календар на International Meteor Organization (IMO) за метеорните потоци

Календар на American Meteor Society (AMS) за метеорните потоци

Метеорни потоци онлайн (Meteorshowersonline.com)

Слънчеви дължини за J2000 (IMO)

Космически календар на JPL – астрономически събития, космически мисии и др. (NASA)

Астрокалендар и разнообразна полезна информация (In-the-sky.org)

Астрономически явления онлайн (The Virtual Telescope Project)

Астрономически явления онлайн (Slooh)

Планиране на наблюдения на Международната космическа станция, на други сателити и астрономически обекти (Heavens-above.com)

Данни и прогнози за слънчевата активност и геомагнитните бури:

Национален институт по геофизика, геодезия и география

(Прогноза за Kp-индекса за 6 часа напред)

NOAA Space Weather Prediction Center (SWPC)

(Геомагнитна активност – 3 дневна прогноза)

Solar and Heliospheric Observatory  (SOHO)

(Космическото време)

Lockheed Martin Solar and Astrophysics Laboratory

SpaceWeather.com

Integrated Space Weather Analysis System

Solar Influences Data Analysis Center (SIDC)

(Седмичен бюлетин)

Current Solar Activity and Heliospheric Solar Energetic Particle Conditions

Space Weather Center

Проекта ТЕСИС

(Прогнози за космическото време)

IPS Real-Time Space Weather Status