Начална страница | Архив: 2018 г.

 

 

ПО-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ АСТРОНОМИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ ПРЕЗ 2019 г.

Пенчо Маркишки

 

През 2019 г. ще се наблюдават общо пет затъмнения – три слънчеви и две лунни, като всяко от тях е от различен тип. Слънчевите затъмнения ще бъдат частично, пълно и пръстеновидно, а лунните – пълно и частично. В допълнение ще наблюдаваме преминаване на планетата Меркурий пред слънчевия диск, което принципно е също вид затъмнение.

Условията за наблюдение на ярките планети ще бъдат добри. Още през януари и февруари ще наблюдаваме съединения на Венера с Юпитер и със Сатурн.

През 2019 г. максимумите на най-активните метеорни потоци Персеиди и Геминиди ще се случат при пълна Луна и няма да се наблюдават удобно.

 

 

Посочените моменти са в българско официално време, с изключение на тези, за които изрично е указан друг тип време.

  

 

Препратки в страницата:

Начало на сезоните

Фази на Луната и лунни явления

Слънчеви и лунни затъмнения

Пасаж на Меркурий пред Слънцето на 11 ноември

Видимост на ярките планети

По-атрактивни метеорни потоци

По-ярки комети

Полезни връзки

 

Свалете свободно "Гид на любителя астроном 2019" (PDF 25.9 MB)

Description: D:\htm\WEB_NAO\astrocalendar\AK_katedra_SU\astro-events_files\image8001.jpg

Вижте двете корици

 

 

Начало на сезоните

Астрономическа пролет: 20 март, 23h 58m (пролетно равноденствие)

Астрономическо лято: 21 юни, 18h 54m (лятно слънцестоене, най-дългия ден в годината, траещ 15 часа и 20 минути)

Астрономическа есен: 23 септември, 10h 50m (есенно равноденствие)

Астрономическа зима: 22 декември, 06h 19m (зимно слънцестоене, най-късия ден в годината, траещ 09 часа и 3 минути)

Земята ще бъде в перихелий – най-близо до Слънцето по своята орбита (на 147 099 760 km) на 3 януари в 07h 20m.

Земята ще бъде в афелий – най-далеч от Слънцето (на 152 104 285 km) на 5 юли в 01h 11m.

 

През 2019 г. ще се честват 100 години от основаването на Международния астрономически съюз (МАС). По този повод в много страни ще бъдат проведени мероприятия, с цел популяризиране на астрономията сред обществото.

 

 

 

Фази на Луната и лунни явления

 

 

Новолуние

Първа четвърт

Пълнолуние

Последна

четвърт

Новолуние

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: new_moon

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: first_moon

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: ful_moon

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: last_moon

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: new_moon

Месец

d   h   m

d   h   m

d   h   m

d   h   m

d   h   m

Януари

6 03 29

14 08 47

21 07 16

27 23 11

Февруари

4 23 04

13 00 26

19 17 54

26 13 29

Март

6 18 05

14 12 27

21 03 44

28 06 10

Април

5 11 51

12 22 06

19 14 12

27 01 18

Май

5 01 46

12 04 12

19 00 12

26 19 34

Юни

3 13 03

10 09 00

17 11 31

25 12 48

Юли

2 22 17

9 13 55

17 00 38

25 04 18

Август

1 06 13

7 20 31

15 15 30

23 17 56

30 13 37

Септември

6 06 10

14 07 33

22 05 41

28 21 27

Октомври

5 19 47

14 00 09

21 15 40

28 05 39

Ноември

4 12 24

12 15 35

19 23 12

26 17 07

Декември

4 08 59

12 07 13

19 06 57

26 07 13

 

Пълнолунието на 19 май е трето от общо четири за пролетта на 2019 г. и ще бъде единствената „Синя Луна“ за годината.

 

„Синя Луна“ имаме в два случая:

1. Ако в началото и в края на някой календарен месец настъпват пълнолуния, което значи, че лунният синодичен месец, траещ 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3 секунди (29.53059 денон. средно) се побира изцяло в някой от календарните месеци.

2. Ако в някой от годишните сезони настъпят четири пълнолуния, то третото от тях се нарича „Синя Луна“.

 Явлението „Синя Луна“ няма нищо общо с видимия цвят на Луната. Трябва да се прави разлика между това явление и редките случаи, когато поради инжектиран прах или дим високо в атмосферата – при горски пожари или следствие вулканични изригвания, Луната може да изглежда леко синееща. Това се случва когато вдигнатите прахови частици са с еднакъв размер – малко по-голям от дължината на вълната на червената светлина (тя е около 0.7 микрона).

 

 

Суперлуния през 2019 г.

 „Супер Луна“ имаме при близки във времето пълнолуние (или новолуние) и перигей (когато Луната се приближава най-много до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита). Времето между две последователни преминавания на Луната през перигея е средно 27.55455 денонощия – т.нар. аномалистичен месец.

Времето между две последователни едноименни лунни фази (например от пълнолуние – до следващото пълнолуние) е средно 29.53059 денонощия – синодичен месец. Разликата между двата типа месеци се натрупва във времето и води до съвпадение на пълнолуние (или новолуние) с перигей веднъж на около 411.8 денонощия.

 

21 януари 2019 в 07:16 ч. – пълнолуние и лунно затъмнение.

Перигей на Луната – в 22:00 ч., на 357 342 km от Земята.

 

19 февруари 2019 в 17:54 ч. – пълнолуние.

Перигей на Луната – в 11:03 ч., на 356 760 km от Земята.

 

Пълнолунията при разстояние Земя – Луна по-малко от 360 000 km се обявяват за суперлуния, поради което в годината могат да бъдат обявени две съседни пълнолуния като суперлуния. Но най-добре отговарящото на описаните по-горе условия суперлуние за 2019 г. е това на 19 февруари.

При суперлуние с невъоръжено око не е възможно да се отчете разлика във видимия диаметър на Луната – тогава той е с близо 7% по-голям от случая, когато нашия естествен спътник е на средно разстояние от Земята (на 384 403 km). При суперлуние Луната е с близо 16% по-ярка, но тъй като няма с какво да сравним тази повишена яркост, не можем да оценим разликата визуално.

 

 

 

Слънчеви и лунни затъмнения

 

Частично слънчево затъмнение на 6 януари

Затъмнението ще се наблюдава от Североизточна Азия, Япония и северната част на Тихия океан.

 

Характерни моменти от затъмнението

Начало на частичното затъмнение: 01h 34m 02s

Максимална фаза: 03h 41m 22s

Край на частичното затъмнение: 05h 48m 44s

 

Максимална фаза на затъмнението: 0.7146 (такава част от диаметъра на слънчевия диск ще бъде закрит от Луната).

По време на максималната фаза ще бъдат закрити 62% от площта на слънчевия диск.

Явлението няма да бъде видимо от България.

 

Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC

 

 

 

 

Пълно лунно затъмнение на 21 януари

Това е първото затъмнение за 2019, което ще бъде видимо от България. То ще се наблюдава от Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, Северна и Южна Америка, източната част на Тихия океан и Арктика.

 

Характерни моменти от явлението

Начало на затъмнението от полусянката на Земята: 04h 36m 30s

Начало на затъмнението от сянката на Земята: 05h 33m 54s

Начало на пълното затъмнение: 06h 41m 17s

Максимална фаза: 07h 12m 16s

Край на пълното затъмнение: 07h 43m 16s

Край на затъмнението от сянката: 08h 50m 39s

Край на затъмнението от полусянката: 09h 48m 00s

 

Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 5 часа, 11 минути и 30 секунди.

Продължителност на затъмнението от сянката на Земята: 3 часа,  16 минути и 45 секунди.

Продължителност само на пълното затъмнение: 1 час, 01 минути и 59 секунди.

 

Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 2.1684

Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: 1.1953

 

В началото на видимото затъмнение от сянката на Земята в 05h 33m 54s Луната ще бъде на височина 23.5° над западния хоризонт за наблюдател от София и на 20.3° за наблюдател от Варна. Поради това желаещите да наблюдават явлението трябва да изберат място с нисък хоризонт в посока запад. На около 8° вляво и над Луната с бинокъл ще може да се забележи разсеяният звезден куп M44 „Ясли“ в съзвездието Рак, който се открива лесно поради високата си яркост от 3.1 mag (видима звездна величина).

На 21 януари Слънцето ще изгрее в 07h 34m за Варна и в 07h 51m за София. Теоретично затъмнението ще може да се наблюдава от нашата страна до залеза на Луната в 07h 41m за Варна и в 07h 59m за София, т.е. до около края на пълната фаза. Но тъй като денят ще е вече настъпил, преди залеза на Луната наблюденията ще са затруднени от дневната светлина.

 

Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Lunar_eclipse_21-1-2019g_CMYK-colors

Луната над западния хоризонт по време на максимума на пълното затъмнение на 21 януари в 07h 12m за наблюдател от района на София

 

 

 

Пълно слънчево затъмнение на 2 юли

Безспорно това астрономическо явление ще предизвика най-голям обществен интерес по света. Затъмнението ще се наблюдава като частично от южните части на Тихия океан и от Южна Америка. Ивицата на пълната лунна сянка ще прекоси южната част на Тихия океан, Чили и Аржентина. Много професионални и любители астрономи от цял свят ще посетят Чили за да проведат там своите наблюдения, макар че за тях по време на пълната фаза на затъмнението Слънцето ще бъде на височина едва около 14° над хоризонта.

 

Характерни моменти от затъмнението

Начало на частичните фази: 19h 55m 08s

Начало на пълната фаза: 21h 01m 04s

Максимална фаза: 22h 22m 53s

Край на пълната фаза: 23h 44m 44s

Край на частичните фази: 00h 50m 34s на 3 юли.

 

Максимална фаза на затъмнението: 1.0459

Пълна фаза с максимална продължителност 4 минути и 33 секунди ще се наблюдава от място с географски координати 17° 2241S и 108° 5848W – в Тихия океан, на около 1080 km северно от Великденския остров. Там ивицата, по която се движи пълната лунна сянка (т. нар. ивица на тоталитета) ще бъде със ширина 200.6 km.

 

Затъмнението няма да бъде видимо от България.

 

Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC

 

 

 

 

Частично лунно затъмнение в нощта 16 срещу 17 юли

Това затъмнение също ще бъде видимо от България. То ще се наблюдава от Азия, Австралия, Индийския океан, Африка, Европа, по-голямата част от Атлантическия океан, Южна Америка и Антарктика.

 

Характерни моменти от затъмнението

Начало на затъмнението от полусянката на Земята: 21h 43m 53s

Начало на затъмнението от сянката на Земята: 23h 01m 43s

Максимална фаза: 00h 30m 44s вече на 17 юли

Край на затъмнението от сянката: 01h 59m 39s

Край на затъмнението от полусянката: 03h 17m 36s

 

Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 1.7037

Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: 0.6531

 

Продължителност на затъмнението от полусянката на Земята: 5 часа, 33 минути и 43 секунди.

Продължителност на затъмнението от сянката на Земята: 2 часа, 57 минути и 56 секунди.

 

По време на максималната фаза на затъмнението в 00h 30m 44s на 17 юли, от България Луната ще се вижда на височина около 23° над южния хоризонт. На 7.5° вдясно от Луната ще бъде видима планетата Сатурн. Затъмнението ще се наблюдава на фона на съзвездието Стрелец.

 

Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Lunar_eclipse_16-17-July-2019g_CMYK-colors

Луната над южния хоризонт при максимума на частичното затъмнение на 17 юли в 00h 31m за наблюдател от района на София

 

 

 

Пръстеновидно слънчево затъмнение на 26 декември

Последното за годината затъмнение ще се наблюдава като частично от Азия, Австралия и Индийския океан. Ивицата на пръстеновидното затъмнение ще започне от североизточната част на Арабския полуостров – в Саудитска Арабия, на около 220 km североизточно от Рияд. След това ще прекоси Индийския океан, южната част на Индия, Шри-Ланка, Бенгалския залив, Малайския архипелаг (островите Суматра и Борнео) и ще премине южно от Филипините.

 

Ъгловият радиус на Слънцето по време на явлението ще бъде 16′ 15.7″,  а на Луната – 15′ 33″, поради което по време на пълната фаза на затъмнението периферията на слънчевия диск ще остане видима като тънък пръстен около лунния диск, откъдето идва названието на този тип затъмнения.

 

Характерни моменти на затъмнението

Начало на частичните фази: 04h 29m 44s

Начало на пръстеновидното затъмнение: 05h 34m 24s

Максимална фаза: 07h 17m 36s

Край на пръстеновидното затъмнение: 09h 00m 54s

Край на частичните фази: 10h 05m 36s

 

Максимална фаза на затъмнението: 0.9701.

По време на максималната фаза ще бъдат закрити 94% от площта на слънчевия диск, като останалите 6% от нея ще бъдат видими като пръстен около лунния диск.

 

Пръстеновидно затъмнение с максимална продължителност 3 минути и 39 секунди ще се наблюдава от източната част на о-в Суматра – от място с географски координати 01° 0018N и 102° 1630E. Там ивицата на пълната фаза ще бъде широка 117.9 km.

 

Затъмнението няма да бъде видимо от България.

 

Карта за явлението от Fred Espenak, NASA’s GSFC 

 

 

 

Преминаване на Меркурий пред Слънцето на 11 ноември

(пасаж или транзит на Меркурий)

На 11 ноември от 14h 35m до залез слънце от нашата страна ще може да се наблюдава преминаване на Меркурий пред слънчевия диск – явление, често наричано пасаж или транзит на Меркурий. Подобно както у нас, началото на явлението ще се наблюдава в следобедните часове до залеза на Слънцето от Европа, Арабския полуостров и по-голямата част от Африка. Целия пасаж ще може да бъде проследен от Южна Америка, източната част на Северна Америка и най-западните части на Африка. От по-голямата част на Северна Америка пасажът ще се наблюдава сутрин след изгрева на Слънцето.

 

За да се наблюдава това рядко явление трябва да бъдат изпълнени едновременно две условия. Първото е Меркурий да бъде в т.нар. долно съединение, т.е. да се намира в най-близката до Земята точка от своята орбита. Второто условие е, че в същия момент Меркурий трябва да бъде във възходящия или в низходящия възел на своята орбита, т.е. да преминава през еклиптичната равнина (равнината на земната орбита). Ако тези условия са изпълнени, Слънцето, Меркурий и Земята се оказват подредени по права линия, която всъщност е продължение на линията, съединяваща възлите на орбитата на Меркурий. Само тогава можем да видим малкият тъмен силует на планетата на фона на яркия слънчев диск. Двете условия се оказват едновременно изпълнени в определени години около датите 9 май или 11 ноември. Когато наблюдаваме пасаж около 11 ноември – като предстоящия, Меркурий се намира във възходящия възел на орбитата си, т.е. пресича еклиптиката, издигайки се северно от нея. Такива ноемврийски пасажи се наблюдават през периоди от 7, 13 или 33 години. Когато наблюдаваме пасаж около 9 май, какъвто бе този през 2016 г., Меркурий се намира в низходящия възел на орбитата си и прекосява еклиптиката, слизайки южно от нея. Пасажите през май се случват по-рядко – на всеки 13 или 33 години. При наслагването във времето на тези две серии от майски и ноемврийски пасажи понякога се получават доста по-къси интервали време между два последователни пасажа. Например скоро след майски пасаж можем да наблюдаваме и ноемврийски. Такъв е случая с предстоящият пасаж на 11 ноември, който се случва само 3.5 години след пасажа на 9 май 2016 г. Следващото преминаване на Меркурий пред Слънцето ще бъде след 13 години – на 13 ноември 2032 г. преди обяд.

По време на ноемврийските си пасажи, намирайки се във възходящия възел на своята орбита, Меркурий е близо до перихелия си. Тогава го виждаме с ъглов диаметър около 10″, По време на майските пасажи обратно – Меркурий е в низходящия възел на орбитата си и е недалеч от афелия, поради което е по-близо до Земята и го виждаме малко по-голям – с ъглов диаметър 12″.

 

Ъглов диаметър на Меркурий по време на явлението: 00′ 10″

Ъглов диаметър на Слънцето: 32′ 18.6″

Продължителност на цялото явление: 5 часа, 28 минути и 47 секунди.

 

 

Когато се говори за пасажи на Меркурий или на Венера, както и за слънчеви и лунни затъмнения, често се споменава терминът контакт. При такива явления различаваме четири контакта, които са ключови моменти. Първи контакт имаме, когато дискът на планетата (в случая – Меркурий) се „допре“ външно до контура на слънчевия диск. След този момент тъмният силует на планетата започва да прекосява контура и видимо да навлиза в слънчевия диск. Точният момент на първия контакт е трудно да бъде регистриран при реално наблюдение. Нужно е да се работи с телескоп с голямо увеличение – около 400 пъти, предварително насочен към този край на слънчевия диск, в който се очаква да започне навлизането на планетата. За София първия контакт се предвижда да настъпи в 14h 35m 20s. Доста по-надеждно може да се определи втория контакт – моментът, в който тъмното кръгче на планетата се „откъсва“ от вътрешната страна на контура на слънчевия диск, след което Меркурий ще продължи да навлиза още по-навътре. За наблюдател от София се предвижда втория контакт да настъпи в 14h 37m 01s.

Пасажът ще може да се наблюдава от България до залеза на Слънцето в 16h 49m за Варна и в 17h 08m за София. За безопасното и достатъчно комфортно наблюдение на явлението е нужен бинокъл или зрителна тръба с увеличение поне 15 пъти. Обективите на прибора трябва задължително да бъдат защитени със специални слънчеви филтри, намаляващи интензитета на слънчевата светлина до безопасни за човешките очи стойности. Не поглеждайте към Слънцето през прибор с незащитени обективи или окуляри – това е крайно опасно за вашето зрение! Явлението няма да може да се наблюдава само с опушени стъкла или с тъмни стъкла от електроженни маски – традиционно използвани при наблюдения на слънчеви затъмнения. Малкият видим диаметър на Меркурий от само 10″ не позволява той да бъде забелязан без увеличителен прибор, дори на фона на слънчевия диск.

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Geocentric_table_contacts_Gray-scale

Характерни моменти от явлението в българско време, за фиктивен наблюдател, намиращ се в центъра на земното кълбо (геоцентрично):

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Sofia_table_contacts_CMYK-colors

Характерни моменти от явлението за наблюдател от астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“, София. В моментите указани с червено Слънцето е под хоризонта за наблюдателя

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Varna_table_contacts_CMYK-colors

Характерни моменти на явлението за Народната астрономическа обсерватория „Н. Коперник”, Варна. В моментите указани с червено Слънцето е под хоризонта за наблюдателя

Освен четирите контакта, в таблиците с характерните моменти на явлението се използва и терминът позиционен ъгъл (Position Angle – P.A.). С този ъгъл се описва посоката, в която се намира планетата спрямо центъра на слънчевия диск в даден момент. Разбира се позиционният ъгъл ще се променя в хода на явлението, затова е даден за моментите на четирите контакта и за момента на максималното приближаване на Меркурий до центъра на слънчевия диск. Позиционният ъгъл се отчита (в случая) от северния край на слънчевия диск, в посока обратна на движението на часовниковите стрелки.

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Mercury_transit_11-11-2019_CMYK-colors

Видим път на Меркурий пред слънчевия диск от началото на пасажа (контакти 1 и 2) до залеза на Слънцето в 17h 08m за наблюдател от София. Пътят на планетата ще изглежда изкривен в дъга ако фотографираме явлението през някакъв интервал време с фотоапарат и телеобектив, монтирани на фотографски статив (т.е. на алт-азимутална монтировка) и ако след това комбинираме всички кадри в един

 

 

Видимост на ярките планети

През 2019 г. ще има добри условия за наблюдение на ярките планети, почти както бе през 2018 г.

В началото на годината най-ярката планета Венера ще се наблюдава като Зорница над югоизточния хоризонт преди изгрев слънце. Тя ще бъде видима така до около средата на юли. На 14 август Венера ще бъде в горно съединение, т.е. в най-отдалечената спрямо нас точка от своята орбита (оттатък Слънцето, когато планетата е невидима). От около средата на септември Венера ще започне да се вижда като Вечерница – над западния хоризонт след залез слънце.

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Venus-Jupiter_22-January-2019_06h_1h50m_before_Sun_CMYK-colors

Венера на 02° 26′ северно от Юпитер (съединение) на 22 януари сутринта, 1 час и 50 минути преди изгрев слънце (около 06h за София), над югоизточния хоризонт

В края на януари рано сутрин преди зазоряване, ниско над югоизточния хоризонт ще бъдат видими планетите Юпитер и Сатурн, които ще бъдат съответно в съзвездията Змиеносец и Стрелец. На 31 януари в края на нощта Юпитер, Венера и Луната ще се наблюдават във видима близост, което ще привлича погледа към югоизточната част на небето.

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Venus-Saturn_18-February-2019_06h_1h20m_before_Sun_CMYK-colors

Венера на 01° 09′ северно от Сатурн (съединение) на 18 февруари сутринта, 1 час и 20 минути преди изгрев слънце (около 06h за София) над югоизточния хоризонт.

В началото на годината Марс ще бъде видим вечер над западния хоризонт, в съзвездието Риби, но условията за наблюдението му ще се влошават – до лятото Червената планета ще залязва все по-скоро след Слънцето. Марс ще премине в утринна видимост от около края на октомври.

С напредването на годината условията за наблюдение на Юпитер и Сатурн ще се подобряват – изгревът им ще подранява все повече. През април двете планети ще бъдат видими ниско на югоизток след 03h, а през юни – след 22h 30m. В началото на лятото двете планети ще са най-високо над южния хоризонт около 02h. През юли и август Юпитер и Сатурн ще са удобно видими над южния хоризонт веднага след свечеряване, на фона на Млечния път.

Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Description: Mars-Mercury_18-June-2019_22h10m_1h00m_after_Sun_CMYK-colors

Марс на.13′ 14″ от Меркурий (съединение) на 18 юни вечерта, 1 час след залез слънце (около 22h 10m за София), над западния хоризонт. Ще се наблюдава трудно, препоръчва се използване на бинокъл за по-лесно откриване на двете планети във вечерното сияние

Поради близостта си до Слънцето Меркурий се наблюдава най-трудно, само около датите, в които той се намира в т.нар. максимални елонгации – на най-голямо ъглово отстояние от Слънцето (макс. до около 28°). Но дори и на тези дати планетата залязва скоро след Слънцето или изгрява немного преди него, поради което се наблюдава за кратко, съответно в сиянието на залеза или при зазоряване сутрин. Най-удобните моменти през 2019 г. за наблюдения на Меркурий ще бъдат вечерите на 27 февруари и на 24 юни, както и утрата на 10 август и 29 ноември. Могат да се проведат наблюдения и на съседните на посочените дати.

На 6 февруари Уран ще премине от съзвездието Риби в Овен и ще се наблюдава в Овен до края на годината. Нептун ще се движи бавно в съзвездието Водолей, а Плутон – в Стрелец.

 

 

 

По-атрактивни метеорни потоци

Квадрантиди (QUA) е първият интензивен метеорен поток за годината, активен от 1 до 10 януари, с максимум за 2019 г. на 4 януари около 04h 20m. На тази дата Луната ще бъде във фаза 2 дни преди новолуние и няма да пречи на наблюденията. Потокът Квадрантиди има кратък, но интензивен максимум, по време на който могат да бъдат видяни над 100 метеора за час (ZHR= 120). Квадрантиди се поражда от космически частици (метеорни роеве), отделени в процеса на разпадането на кометата 96P/Machholz 1 (Машолц 1), имаща период около 5.2 

 

Южни делта-Аквариди (SDA) и алфа-Каприкорниди (CAP) са два потока с близки радианти, намиращи се съответно в съзвездията Водолей и Козирог. Максимумите на двата потока съвпадат и са на 30 юли. Метеорите им са жълтеникави, нерядко – взривяващи се в атмосферата болиди. Наблюдават се във втората половина на нощите около края на юли. По време на максимумите на двата потока могат да се видят общо около 30 метеора за час. В нощите около 30 юли 2019 Луната ще бъде във фази близки до новолуние и няма да пречи на наблюденията. Потокът алфа-Каприкорниди се поражда от космически частици, отделени при разпадането на кометата 45P/Honda–Mrkos–Pajdušáková, имаща период 5.25 години.

 

Персеиди (PER): За съжаление максимумът на този най-популярен метеорен поток ще се случи във време близко до пълнолуние. При това за нашите географски дължини той се пада и през деня – около обяд на 13 август. Най-близкото до максимума подходящо време за наблюдение от България ще бъде краткия интервал от залеза на Луната в 04h 12m за София до развиделяване. На 13 август Слънцето ще изгрее за София в 06h 31m. Потокът Персеиди е активен от 13 юли до 26 август, когато Земята, обикаляйки по своята орбита около Слънцето, преминава през облаци от космически частици, отделили се от кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътл). Това е дългопериодична комета, преминаваща през своя перихелий веднъж на около 130 години. Персеиди е най-интензивният метеорен поток през лятото – с около 110 бързи бели метеора за час в своя максимум. Поради това, че се случва в удобно за наблюдение време – през все още топлите летни нощи, Персеиди традиционно привлича вниманието на много астролюбители и любопитни хора от Северното полукълбо на Земята. Ефекта за наблюдателите е още по-голям поради факта, че Персеиди се застъпва по време с потока Южни делта-Аквариди и като резултат летните нощи през юли и август са много богати на метеори.

 

Дракониди (DRA) са активни от 6 до 10 октомври, с максимум за 2019 г. на 9 октомври около 09h. Тъй като за България максимумът се пада през деня, най-близкото до него удобно време за наблюдение ще бъде на същата дата от залеза на 80% пълната Луна в 02h 52m за София, до развиделяване. На 9 октомври Слънцето ще изгрее за София в 07h 32m.

По принцип Драконидите са бавни червеникави метеори с честота само няколко за час. На 10 септември 2018 г. обаче родителското тяло на потока – кометата 21P/Giacobini-Zinner премина през своя перихелий, което  създаде очаквания за висока активност на Дракониди през 2018 и 2019 г. В нощта на 8 срещу 9 октомври 2018 г. зенитното часово число на потока бе определено от Международната метеорна организация (IMO) на 122.

 

Геминиди (GEM) е най-интензивният метеорен поток преди началото на зимата. Той е активен от 4 до 17 декември, когато Земята преминава през метеорни роеве, отделили се от астероида 3200 Фаетон. Максимумът на потока за 2019 г ще бъде в нощта на 14 срещу 15 декември около 21h, когато принципно могат да се видят около 100 – 120 бързи метеора за час. За съжаление през същата нощ Луната ще бъде почти пълна и ще възпрепятства наблюденията.

 

 

 

По-ярки комети

 През 2019 г. не се очакват по-ярки комети.

Кометата 46P/Wirtanen, която през декември 2018 г. достигна яркост 3.2 mag ще може да се наблюдава с бинокъл или с малък телескоп в съзвездието Рис до около края на първата седмица на януари 2019 г.

Кометата C/2018 Y1 (Iwamoto) ще премине през перихелия си на 7 февруари 2019 г., на разстояние от Слънцето 1.287 AU (астрономически единици) или 192.52 млн. km. Очаква се тя да достигне яркост около 6 mag, т.е. ще бъде във възможностите за наблюдение с бинокъл в ясна и безлунна нощ. В първата половина на февруари C/2018 Y1 ще премине през съзвездията Дева, Лъв и Рак.

 

 

 

Начална страница

 

 

 

 Полезни връзки:

Начало на сезоните, дати на перихелия и афелия на Земята (USNO)

Калкулатор за лунните перигеи и апогеи, фази на Луната (Fourmilab.ch)

Лунен календар по източно американско време EST, UTC – 5 h (Space.com)

Слънчеви и лунни затъмнения, пасажи на Меркурий и Венера пред Слънцето (NASA)

Слънчеви и лунни затъмнения (EclipseWise.com)

Затъмненията в произволно избрана година (Eclipses Online Portal)

Слънчеви и лунни затъмнения от вашия град (TimeAndDate.com)

JavaScript калкулатор за слънчеви затъмнения в Европа (EclipseWise.com)

Пасажи на Меркурий и Венера пред Слънцето (геоцентрично)

Калкулатори за пасажите на Меркурий и Венера за произволно наблюдателно място (топоцентрично)

Седмична информация за ярки комети (Aerith.net)

Видимост на кометите през идните месеци (Aerith.net)

Близки преминавания на астероиди (NEO) покрай Земята (NASA)

Генератор за ефемериди (MPC)

Генератор за ефемериди HORIZONS (NASA)

Календар на International Meteor Organization (IMO) за метеорните потоци

Активност на  метеорните потоци (IMO)

Календар на American Meteor Society (AMS) за метеорните потоци

Слънчеви дължини за J2000 (IMO)

Космически календар на JPL – астрономически събития, космически мисии и др. (NASA)

Астрокалендар и разнообразна полезна информация (In-the-sky.org)

Астрономически явления онлайн (The Virtual Telescope Project)

Астрономически явления онлайн (Slooh)

Планиране на наблюдения на Международната космическа станция, на други сателити и астрономически обекти (Heavens-above.com)

Данни и прогнози за слънчевата активност и геомагнитните бури:

Национален институт по геофизика, геодезия и география

(Прогноза за Kp-индекса за 6 часа напред)

NOAA Space Weather Prediction Center (SWPC)

(Геомагнитна активност – 3 дневна прогноза)

Solar and Heliospheric Observatory  (SOHO)

(Космическото време)

Lockheed Martin Solar and Astrophysics Laboratory

SpaceWeather.com

Integrated Space Weather Analysis System

Solar Influences Data Analysis Center (SIDC)

(Седмичен бюлетин)

Current Solar Activity and Heliospheric Solar Energetic Particle Conditions

Space Weather Center

Проекта ТЕСИС

(Прогнози за космическото време)

IPS Real-Time Space Weather Status